Ул. Батенберг

Освен прощад, в сърцето на София има и улица, кръстена на първия ни княз след Освобождението Александър. Можете да я наречете улицата на жълтите павета. Или улицата на хубавите къщи. Още сградата на БНБ, от която води началото си, е пример за архитектура в стила на функционализма от 30-те години на миналия век. Нататък, покрай грижливо поддържаната зеленина на най-стария парк на София – градската градина, следва ъгловата къща, която богат бизнесмен реставрира и дори й прибави модерен „похлупак”, но това се оказа единственият блестящ пример в милионния град за подобна симбиоза. Следва една от сградите на ДСК – също брилянтен пример за стил. После имаме екземпляр от сталинската неокласика и до него фантастичния необарок на бившето търговско министерство – днес клон на Уникредит. Срещу него пък е някогашното столично казино – от десетилетя превърнато в Софийска градска художествена галерия. Отвъд мястото, където ул. Гурко прелива в ул. Алабин и свършват емблематичните жълти павета,  соцът взема връх в неколасическите сгради на телефонната палата и кооперацията, която старите софиянци наричаха просто „колоните на Валентина” заради търговската й аркада ала италиана. На другия тротоар чудесен пример за възстановяване на старо софийско здание е щаб-квартираната на Химимпорт, която собствениците реконструираха доста културно неотдавна. И така до пл. Гарибалди с неговия приятен стил, блестящ с тъжната в момента, а иначе прекрасна сграда на КТБ – някога банката на Бурови – изящна в своята несиметричност и с един от малкото оцелели градски часовници в София.