Ул. Добротич на селото, където протестите почнаха месец предварително

Добротич е евровариантът на името на Деспот Добротица, а наличието на две улици, наименовани на един и същ човек – една в Кр. поляна и друга в разположения на хълма над нея Добруджански квартал, наричан още Лагера, е сериозен гаф на общинския гений кръстител. Който обаче има мост за измъкване, какъвто и буквално съществува в края на ул. Добротич – той е нейният финал, като минава от другата страна на Владайската река. Понеже Добротич е също така име на село във Варненско. Наречено на местния владетел от 14-и век. Той е държал цяла Добруджа – от Варна до Калиакра – неговата столица, а на север чак до делтата на Дунав в днешна Румъния. Българин, но независим херцог, отцепил се от Царството на Шишман, както е сторил и владетелският брат Срацимир, като е отделил Видинската си област, обхващала много земи и у нас и във Влашко и останала независима страна поне до средата на 15-и век. Добротич е начинът, по който бил известен сред венецианците, заедно с които воювал с генуезците, искащи да му вземат портовете и връзката с Дунав. В славянските среди пък му викат Добротица. Селото на негово име първо стартира протестите още на 6 юни – повече от месец преди националните от 9 юли, с писмо с 14 точки, в които се разказва как липсва всичко, а в т.14 е обобщено ОМРЪЗНАХА НИ ЛЪЖИТЕ, НЕ ИСКАМЕ ДУМИ И ОБЕЩАНИЯ ! ИСКАМЕ ДЕЙСТВИЯ! Та никой не може да каже като за националния – не е ясно какво иска протестът. Ул. Добротич дава чудесен пример, че надежда винаги има – в единия й край има мост, а в другия се влива в булевард с чудесното название Възкресение.