Ул. Лейди Странгфорд или Леди Страндфорд: трънак и ни 1 къща под името на 1 велика жена

Една от улиците с най-странни названия, особено просната между ул. Цар Иван Александър и почти стигаща до ул. Цар Симеон, може да се срещне с две имена в историческото си вдъхновение и в поменика на  общинския гений кръстител. Всъщност е кръстена на Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд, обаче общината и Гугъл си я водят Леди СтранДфорд. Сигурно, за да не я обидим, на нея сгради няма – само трънак от двете страни и паркинг в глухия край на метри от пряката, наречена на великия ни владетел. Аристократична работа! Коя е тя? Дъщеря на адмирала, създал скалата за измерване на ветровете, с когото заедно пори океани и морета, та и с първата си книга от 1858 г. е призната за първата жена – пътешественик. После се заравя в пясъците на Египет и Сирия, като и тези свои приключения описва в книга, та вдъхновява за най-добрите й романи Агата Кристи. Най-остра критика към труда й отправя в пресата лорд, което става повод за запознанството им и последвалата сватба. Така тя стига до Истанбул, където той е назначен за дипломат. Семейството първо разкрива на Англия и Европа, че българите са просветителите на Балканите и подпомагат движението ни за църковна независимост. Прибрала се в Лондон през 1869 г., тя се връща по нашите земи след първите новини за зверското потушаване на Априлското въстание. Тя идва спешно и обикаля най-пострадалите места: Батак, Перущица, Панагюрище, Карлово, Брацигово, раздава храна и дрехи на оцелелите от кланетата българи, финансира 6 болници. Подпомага Макгахан истината за робството у нас да стигне до света. Създава фондация Bulgarian Present Relief Fund, при положение, че България е само географско понятие тогава и реално е първото институционализиране на името. Обикаля общо около 59 селища. Иван Вазов ѝ посвещава написаното на 19 септември 1876 г. стихотворение На леди Странгфорд, част от стихосбирката Тъгите на България.При завръщането си в Англия кралица Виктория я награждава с Ордена на Червения кръст.