Ул. Светла е от ул. Надежда до кривата след ул. Баба, и е тъмна

Няма по-иронично название на квартал в София от Модерно предградие. В него няма нищо модерно, а предградие, което в западен контекст звучи едва ли не елитно, тук е равнозначно на едноетажни къщици, разбит асфалт, където го има и лампи през 2 стълба. Които пък са спомен най-малко от времето на кооперирането. Сиреч преди Лили Иванова да запее, откогато пък точно сега стават 60 години! В епицентъра на цялата тази модерност е курдисана улица Светла. По ирония на общинския гений-кръстител, тя начева от една от най-кратките артерии в целия град, наречена Надежда, което също е саркастично кръщаване на нещо в тоз безнадежден край на столицата. И се вие, и се точи, докато пресече отвъд друга улица с култово название – Баба, която вече сме описвали. След нея ул. Светла, която иначе си е доста тъмна нощем с това спорадично и нарядко поставено осветление, прави салто мортале във вид на крив меандър, за да се влее в нещо безименно, което най-паче прилича на коларски път.