улица Лавеле

Лавеле е чудна улица, чиито четири части сякаш са различни. Тя стартира от ул. Денкоглу с приятни, често поовехтели стари къщи, носещи онзи дух на някогашната София, който вече почти е изчезнал. Ул. Алабин я пречупва така, че тя уж свършва, ала след завой вядсно и вляво, всъщност продължава покрай бившия Музей на революционното движение – една чудесна стара къща, която МВР може да използва, вместо да лъже, че има музей. Отсрещната страна е също тематична – задния вход на Съдебната палата, откъдето влизат всички ВИП престъпници. Мястото бе увековечено от сериала Под прикритие с убийството на героинята Съни – в живота манекенката Ирена Милянкова. Там върти Петицата – най-стария софийски трамвай. Спирката е последна, но народът оттам се качва – като всичко у нас прави наопаки, напук, на тескерме. Третата несвързана с другите две, освен именно части, е отвъд ул. Позитано. Допреди кризата това бе меката на туристическите агенции, но вече не е. Най-забавното място е биомагазинът, а най-недиетичното е прочутата баничарница – там се ядат едни от най-хубавите баници в милионния град. Въпросната предполследна отсечка на Лавеле завършва при входа на Министерството на културата. Пресякла бул. Стамболийски, улицата отново става тъмничка като в първата си част – някой би го нарекъл кръгова композиция, а то е разгъната. Малки магазини, още по-малки заведения и цял гейклуб водят до служебния вход на импозантното соцздание на най-голямата ни банка.