УЛИЦА ОРЕЛ Е КАТО МИНИМОДЕЛ НА ГРАДА: МИКС ОТ ЕПОХИ, СТИЛОВЕ И НАЧИН НА ЖИВОТ

В София липсват улици като Кокошка или Петел, явно не му са се сторили престижни пернати видове на общинския кръстител на пътни артерии. Затова пък има улица Орел. Тя е интересен микс и по същество е нещо като умален модел на София. От гледна точка на архитектураната стилистика, на нея ще видите и сив, и розов мутробарок, и стари софийски къщи от соца, и хепи соц в най-чист вид – блокче с вид на панелка, но с облицовъчни тухли по фасадата за заблуда на противника и да не се изложим пред чужденците. Улицата е „украсена” и с един израстък между пряката ул. Банат и финалната ул. Козяк, до които стига, тръгвайки от бул. Черни връх – точно срещу входа на онова, което беше Завод Витоша (където Тодор Живков си шиеше костюмите и беше едно от най-големите шивашки предприятия на Балканите). Днес то е бизнесцентър, унищожено след приватизацията при Костов, когато го глътна фонд, близък до вицето му Божков. Улица Орел побира на своите има – няма сто метра, и различни видове лайфстайл. Един е начинът на живот на богаташите от офисите в новите сгради, друг е на отиващите към пенсиониране от хепи соц блокчето, а трети на обитателите сигурно 50-годишните къщи, останали с малко зеленина в мини дворчетата. Не два, а три свята – кой е излишен?