Валентин Ганев между две съпруги в Спускане от връх Морган

Прочутата трагикомедия на Артър Милър „Спускане от връх Морган” ще има премиера на сцената на Народния театър „Иван Вазов” в средата на април. Със задачата да постави на Камерната сцена една от последните пиеси на американския драматург, написана в началото на 90-те години на миналия век, се заема режисьорът Николай Ламбрев, а селекцията му на актьори е наистина впечатляваща: Валентин Ганев, Параскева Джукелова, Илиана Коджабашева, Ева Тепавичарова, Ева Данаилова и Йосиф Шамли. Премиерата е предвидена за 12 и 13 април 2018 г. Пиеси на автора са поставяни и преди на сцената на Народния театър – „Смъртта на търговския пътник” и „Цената”.

Сюжетът на спектакъла се завихря около персонажа на Валентин Ганев – реализиран мъж между 50-те, 60-те години, който се озовава в болница, след като претърпява катастрофа. И на свиждането с близките се оказва, че години наред той е имал две жени и деца от тях – като нито едното семейство, нито другото не е подозирало за съществуването на другото, и на всичкото отгоре са били щастливи. В ролите на двете съпруги са Параскева Джукелова и Илиана Коджабашева, Ева Данаилова е дъщерята, Йосиф Шамли е семейният адвокат и приятел, а Ева Тепавичарова е в ролята на състрадателната медицинска сестра. „Това е един предизвикателен текст, който по изключителен начин преплита екзистенциални въпроси с живеенето в ежедневния живот. Как се помиряват те и могат ли изобщо да се помирят? Мога ли да бъда дотолкова свободен, че да защитя избора си, и дали изборът да бъда щастлив може да се подчини на общото статукво? Имам ли право да проведа своя избор в ежедневието, като успял в професията, съпруг, баща но ... по две? Тук главните въпроси са:  доколко, дали и как трябва да защитим избора си, човек  може ли да прекрачи границата на задължителното лицемерие, в което системата ни вкарва, но лицемерието е основният закон, в който нашият свят съществува.  Любов, работа, приятелство ... истината винаги е оспорима. Има ли морал в „ обичането“ и докъде се простират неговите рамки в посегателството към душата на другия? Но докато живеем едни измокрят само подметките си, а други затъват до колене. Голямата драматургия е в това, че колкото повече навлизаме в пиесата, толкова по-трудни са отговорите на въпросите, които поставя. И ние с прекрасният екип на Народния театър поемаме предизвикателството!„коментира режисьорът Николай Ламбрев. Сценографията и костюмите са дело на Чайка Петрушева, а мултимедията – на Иван Москов.