Венеция’ 2026 – Холивуд и стриймърите аут от Лидо

Павлина Желева

специално за „19 минути“ 

За първи път от години Венецианският кинофестивал, свикнал с финансовия комфорт, осигуряван от някои от най-големите играчи в глобалната филмова индустрия, ще трябва да се изправи пред ново изпитание. 

На своето 83-то издание (2-12 септември) престижното събитие ще бъде по-различно - без високобюджетни американски продукции в официалните програми. Според Алберто Барбера, дългогодишният директор на феста, в „търсене на нова идентичност“ Холивуд е решил да намали рекламните си разходи и да скъси пътя до „Оскарите“.

Новата стратегия на някои от най-големите компании като Warner Bros, 20th Century Fox и Neflix идва след все още пресните спомени за грандиозните финансови провали на филми като „Жокера: Лудост за двама“ , „Към звездите“ и „Бял шум“, които не успяха да бъдат спасени дори от световни звезди като Хоакин Финикс, Лейди Гага, Брат Пит и Адам Драйвър. Разочарованието от винаги елегантната Венеция дойде, когато, на няколко пъти, подобни продукции бяха посрещани с безмилостна критика. Най-напред тя дойде от международна преса, присъстваща на фестивала. По-късно и зрителите отказаха да похарчат парите си за банални филми без завладяващи истории. Ето защо тази година на Лидо обичайните американски блокбъстъри и придружаващите ги световни звезди ще отсъстват.

Венеция - прелъстена и изоставена?

Естествено, че неучастието на филм от ранга на дългоочаквания Digger на обожавания Алехандро Гонсалес Иняриту е минус за Мострата. Решението на Warner Bros., студиото,  което стои зад филма, е премислено и цели да предпази продукцията от каквито и да е критически оценки, които биха могли да поставят под риск режисьора и централната му мегазвезда Том Круз. Изхождайки от влечението на Иняриту към неочакваната черна комедия и способността му да я превръща в зрелище, точно този филм вероятно би могъл да се хареса на критиците.

Примерът с мегаепоса „Одисеята“ на Кристъфър Нолан също е показателен. Планираното заобикаляне на Кан, а след това и на Венеция, се отрази на филма повече от добре. Дали следващите големи продукции, чието разпространение предстои, ще успеят да се доближат до милиарда на Нолан, съвсем не е сигурно. Така или иначе, този път на Венеция й се наложи да се оправя сама. 

Приемливите заместители 

Отсъствието на тежки корпоративни пари веднага беше заменено от не толкова мащабни, но не по-малко интригуващи заглавия, способни да възпламенят общественото мнение. Интересен, в този смисъл, е филмът, избран да открие международния конкурс - Ink („Мастило“) на британеца Дани Бойл, създателят на умопомрачителните „Трейнспотинг“ (1996) и „Трейнспотинг 2“ (2017), а също и на харесания в цял свят „Беднякът милионер (2008). Днес Боил разнищва историята на австралийски издател Рупърт Мърдок който през 1969 купува и преобразява британския всекидневник The Sun. 

Агресивната таблоидна журналистика, завладяването и подчиняването на печатните медии на Великобритания дават основание на Барбера да нарече филма „експлозивно кинематографично влакче на ужасите“. Ето, че заради продължаващата актуалност на темата, особено в контекста на днешните медийни войни и борбата за обществено влияние, първият повод за разгорещени дебати е налице.

После идва ред на „Праймтайм“, първият игрален филм на известния американски документалист Ланс Опенхайм. Той ще върне зрителите с двадесет години назад във времето, за да му покаже как водещият на скандалното телевизионното предаване To Catch a Predator Крис Хансен (в ролята Робърт Патинсън) е примамвал, а после разобличавал предварително набелязани сексманиаци.

В епохата на днешните социалните мрежи подобен тип инсценировки, са ежедневие, то и тук, събуждането на страстите е гарантирано. Още повече, че наскоро стана ясно, че истинският Крис Хансен никога не е бил търсен, нито пък е бил информиран за съдържанието на филма и начина, по който е показана ролята му в него. 

Пак от Великобритания, но в комбинация със САЩ идва и Wild Horse Nine на страхотния Мартин Макдона, добре познат на публиката с по-ранните си „Три билборда извън града“ , 2017 и „Баншите от Иншерин“, 2022. Този път той е вперил поглед в кървавия военен преврат в Чили през 1973. В двете главни роли, на агенти на ЦРУ, ще видим Джон Малкович и Сам Рокуел. Задкулисната дейност на САЩ за свалянето на правителството на Салвадор Алиенде и инсталирането на диктатурата на Аугусто Пиночет продължава да тежи на чилийците, а и на много жители на Южна Америка. Като се има предвид, колко саркастичен може да бъде Макдона, и тук можем да очакваме нещо повече от кротки анализи на филма.

Все пак, безспорният фаворит в „скандалната“ серия е „Дау“ на Иля Хражановски, считан за един от най-противоречивите експерименти в историята на киното. Някога гражданин на Съветския съюз, отдавна напуснал Русия и понастоящем живеещ в Берлин, той продължава да брани себе си и филма от постоянните нападки, на които е подложен още от 2020, когато  Берлинале показа една по-ранна част от мегапроекта му „ДАУ. Наташа“. Тогава светът за първи път видя заснетото с хиляди натуршцици, под пълна изолация и контрол, в продължение на години и в специално построен павилион в Харков.

Хржановски твърди, че необичайните възстановки от епохата на Сталин са такива, каквито са, заради развенчаването на една нечовешка диктатура. И тази, по-кратка фестивална версия представлява нова самостоятелна творба, чиято история е вдъхновена от личността на изключителния учен физик Лев Ландау, известен с прякора си Дау (в ролята - гръцкият диригент Теодор Курентзис). Интересен факт е, че той получава Нобелова награда за физика през 1962, но не успява да я получи лично, заради тежка катастрофа, в която едва не загива. Филмът отдавна е забранен в Русия, а заради предполагаема финансова обвързаност на режисьора с виден руски олигарх Украйна поиска филмът да бъде изваден от конкурса. Барбера, естествено, не се съгласи.  

Огледалото на реалността

С 20-те игрални филми в главния конкурс Венеция, почти изцяло се завръща към европейската авторска традиция, при това с изключително италианско присъствие. За първи път обаче, 19 страхотни документални филми „извън конкурса“ ще покажат острите конфликтни в различни зони на реалния свят. Някои са с невероятно времетраене: „Мъск“ на Алекс Гибни продължава 232 минути, „Моите нежелани приятели: Част II“ на Джулия Локтев - 355 минути, а „Радост от живота“ на Лука Гуаданино, посветен на Бернардо Бертолучи - 435 минути! Тази невижданата концентрация на свръх филмови дози също е тясно обвързана с „новото“ качество на венецианската Мостра.