Защо сме влюбени в отрицателните емоции и каква е разликата между страх и тревога?

Отрицателните емоции никога не идват по една, а ние сме склонни да се влюбваме в тях, да ги търсим, вместо щастието. Как да се справим с това и каква е разликата между страха и тревогата, които сами си образуваме, въпреки оправданията? На тези теми сме посветили днешния ни психологически лайфхак.

Както сме писали, страхът е остатък от времето, когато сме били част от останалите животни и той е естествен инстинкт, който ражда и отрицателните емоции - разбира се, приети като естествена психологическа техника, която мозъкът е създал, за да ни предпазва, да ни кара да бъдем нащрек. Това е естествено. Въпросът е да го владеем в себе си.

Понеже напоследък много се говори за тревожност, важно е да знаем разликата между нея и страхът. Той е това, което може да бъде. Докато тревогата е нещо, което не може да бъде, но ние вярваме в него, защото сами се навиваме. Грубо казано, но вярно.

Когато си образуваме тревоги, изпадаме в плен на отрицателните емоции. А те, както са доказали и с международни изследвания психолозите, никога не идват по една. Винаги са в комбинация.

Например веригата: обида - гняв - вина - самосъжаление.

Тоест, коктейл - комплекс - пакет от негативизъм, който не само натоварва, а претоварва психиката и мозъка и с натрупването му може да доведе до психологически проблеми, най-лесния път за потушаване на които стават зависимостите, които ги развиват. Така се включва разрушителна и за мозъка, и за психиката, и за организма в крайна сметка система, която ни оставя без жизнена енергия, включително и буквално без сили.

Често, вместо да реши да се справя с този комплекс, човек - особено в България, търси оправдания. А обичайно препоръчваните "терапии" като спорт или пазаруване имат само краткотраен ефект за положителност на мислите ни. Вместо това има лайфхак как постепенно да решим трайно проблема:

Първата стъпка е Изучаване.

От войната е известна тактиката първо да опознаваме врага си - затова и винаги напред излиза разузнаването, дори когато привидно има мир. Много е важно да се знае, че негативната картина е уникална за всеки и няма общи решения на всички нейни детайли. Но ВИНАГИ НЕГАТИВНОСТТА Е ЗАВИСИМОСТ!

Често тя е "купена" медийно. Парадокслано, но е привлекателна за нас - както се казва по журналистически: "Добра новина е лошата новина". Тя събира повече публика от положителните събития. Затова и водещите новини са свързани с убийства, войни и други претоварващи събития, а ние ги поглъщаме по много всеки ден. Осъзнайвайки, че това не е добре за нас.

Резултатът може да се види лесно по непрекъснатите ни последващи оплаквания - всичко ги предизвиква: когато е жега, когато е студ, когато е слънчево и когато вали...

За да си помогнем е важно да признаем пред себе си: ПРИЧИНАТА Е ВЪТРЕ В НАС, НЕ ВЪВ ВЪНШНАТА СРЕДА. Наричаме тази вътрешна наша причина РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ. Тя предизвиква отрицателните ни мисли и емоции. Като те по естествен път достигат до убийство на причината за нашето раздразнение. Съвсем буквално. Затова и казваме - уж преносно - ще го убия, искам да я убия, трябва да бъде унищожено. И наистина го мислим, твърдят психолозите. Само съзнанието, че сме в общество и подобно поведение не е прието и е наказуемо ни създава рефлекса да се спрем!

Какъв лайфхак има за справяне с това състояние, което приемаме за почти естествено?

Втората крачка на лечението е отбелязване и записване кое и как/по какъв начин ни дразни. И как реагираме на него.

Това води, след изучаването, до постепенно Осъзнаване, а оттам и до Овладяване на инстинкта за негативизъм чрез мисли.

Работи така: 

Първо трябва да се ужасим от своята реакция!

После трябва да си кажем: СТоп! Стига толкова! Така повече не може!

И така да се разтоварим от негативните емоции, без изкуствено да ги потискаме.

Процесът на лечение, овладяването на негативизма като мислене отнема 6-9-12 месеца при различните хора.   

Това помага за осъзнато приемане и хармонизиране на трите цикъла на живота:

Социобиологически - потапянето в социалния ни свят с неговите стандарти, стереотипи, правила, адаптиране и възползването от тях в личен план.

Психологически - осъществяването на промяна, изразяването на недоволство, създаването и приемането на новости, преоценяването.

Битиен - умението да живеем със себе си, на която пречи само въображението.

В следващия епизод от нашия лайфхак - сериал ще преминем на следващото ниво: психологията на щастието.

Борис Ангелов