Една от най-красивите и желани българки – мис България 1998 Наталия Гуркова от малко повече от месец официално е мисис. Тя се омъжи за любимия си Джорджи и стана госпожа Михалевич. Дни след сватбата в София двамата отпрашиха за ЮАР, където живеят. Как й се отразява семейния живот, до колко нещата са се променили, липсва ли й България? Красавицата отговори на тези и още куп други любопитни въпроси специално за сп. EASY. Намерихме я в далечен ЮАР, а тя бе любезна да отдели част от времето си за читателите на списанието.

Госпожо Гуркова, как Ви се отразява семейният живот?

Много добре. Чувствам се спокойна и щастлива. Осъзнавам, че е прекрасно човек да е женен!

Промени ли се нещо след сватбата?

Генерално не се е променило, тъй като ние от доста време сме заедно и малко или много сме свикнали един с друг. Но съм по-сигурна някак си. По-различно е и е по-хубаво. Аз съм от хората, които вярват в брака. И двамата направихме много компромиси до този момент, за да просъществува връзката ни пет години, но не съжаляваме.

А как възприемате това, че мнозина живеят с половинката си на семейни начала, но никога не стигат до сватба?

Не го приемам, защото аз съм по-консервативна в това отношение. Уважавам традициите и държа нещата да вървят по установения ред. Бракът сплотява семействата и прави отношенията по-истински. Освен това – когато една двойка реши да има деца, според мен задължително трябва да има брак. По-добре е както за мъжа и жената, така и за наследниците.

В България плъзнаха слухове, че сте бременна. Има ли такова нещо?

Работим за бебе...Когато има нещо, ще разберете. То няма как да остане в тайна.

Преди време обявихте, че нямате намерение да се връщате да живеете у нас. Още ли поддържате тази позиция?

Не съм казала, че няма да се върна. Ние имаме жилище в България, което възнамеряваме да ползваме. В Черна гора е същото положение. Хубаво е човек да има много къщи и да успява да живее във всички. Но на този етап бизнесът ни е в Африка и е логично да прекарваме повече време в ЮАР. Обстоятелствата го изискват.
 
Какво Ви липсва от родината?

Много неща – и хубавите, и лошите. Най-много приятелите, дори и предишната работа. Но хубавото е, че когато усетя и нотка на носталгия аз се прибирам у дома. Така се справям по-лесно. А и Джорджи напълно ме подкрепя в това отношение, защото много добре ме разбира. Все пак и той е в същото положение.