"Събт'а раб'та няма - ръките у жобите и на Кенана", е знаменит хасковски лаф, който казва почти всичко за атмосферката в града на Асен Василев, Григор Димитров, министър "Просто Наско" на културата и най-близкия окръжен до президентското село.

Кенана е добре поддържаният, с изключение на върха си с езерото и стария хотел, парк на областния център, който една местна власт с повече акъл би направила световен хит, понеже в него са и родните кортове на Гришо. Но не би! Те са декорирани с локви и с 2 картини на Григор Димитров, на които - ако човек изключи, че се намира на това място, никога не би го познал. Поне чаят в импровизираното барче е лев и петдесет, та може да се седне с изглед към игрищата и погледът да потъне в богатите на ширина и дълбочина локви, образувани върху тях....Но мълчи, сърце, както е казал поетът.

До самия долен вход на Кенана е може би най-приятното заведение на Хасково - бистро, което бихме отличили с препоръка "ДА! Ходете" дори само заради оригиналното му име. Казва се бистро Шлагера.

И си е Шлагер. За разлика от повечето други в този беден областен град, то е пълно. И има защо. Бяхме обядвали и се насочихме към десертите. Те са подредени в две групи в менюто. По-интересна е графата на домашно приготвените торти. Да, цените им са софийски - около 10 лева парчето, да могат да ги режат и по-щедро, но на хасковския фон, нещата са високо ниво. Освен класики като Нутела с бишкоти, има и авторки сладкиши, каквито опитахме. Далеч са от съвършенството, но на тъжния кулинарен пейзаж в града са истински Шлагер.

Много важна червена точка и за обслужването. Ярка разлика на фона на останалите заведения в града, където дори не говорим за професионални умения, а за липса на елементарни комуникативни - келнерите и сервитьорките не са научени дори да поздравяват. Момичетата в Шлагера са усмихнати, бързи, учтиви и препоръчват неща от доста богатото меню на бистрото, което се отличава и с доста добър за хасковския фон дизайн.

Борис Ангелов