Какво се получава, когато съберем носителя на „Оскар“ Робърт Земекис и реални драматични истории за НЛО? Отговорът е сериалът „Проект Синя книга“, който счупи рекорди по гледаемост в САЩ, а на 19 септември ще дебютира пред българския зрител от 22 ч. по Epic Drama.

Поредицата е базирана на действителни свръхсекретни разследвания на НЛО и свързани с тях феномени, проведени от ВВС на САЩ през 50-те и 60-те години на миналия век. Основните теми, застъпени в проекта, са доверието, фалшивите новини и конспиративните теории. Всеки епизод изважда по едно автентично досие, съчетаващо теории за извънземни с действителни исторически събития. Сред случаите, върху които се хвърля светлина в сюжета, са инцидентът с чудовището от Флатуудс от Западна Вирджиния, Горман догфайт във Фарго и Светлините на Лъбок.

Актьорският състав също е обещаващ. Една от главните роли е поверена на Ейдън Гилън, добил световна популярност в обувките на Питър Белиш „Кутрето“ от „Игра на тронове“. Поредицата е вдъхновена от личните преживявания на героя му - д-р Джей Алън Хайнек, университетски професор, вербуван от ВВС на САЩ, за да води топсекретната операция „Проект Синя книга“. В униформата на капитан Куин пък виждаме звездата от „Дневниците на вампира“ Майкъл Маларки. С участие се разписват още Майкъл Харни („Оранжевото е новото черно“) като генерал Хю Валънтайн, Лаура Менел („Пазителите“) в ролята на съпругата на д-р Джей Алън Хайнек, както и Ксения Соло („Черен лебед“) като Сузи Милър.

Снимачният сет за втори сезон вече е разпънат, а Майкъл Маларки разказа пред „Монитор“ за сериала, героя си и впечатленията си от България.

- Майкъл, кое прави „Проект Синя книга“ уникално шоу?

- Шоуто е на Робърт Земекис, което означава, че предлага качествена кинематография във всеки епизод. Всяка серия е като филм, всичко изглежда невероятно. И мисля, че сериалът е в перфектната граница между модерното кино и златната ера на телевизията. Мисля, че за първи път виждаме подобна продукция по темата. И то направена с класа.

- Имаш ли любима сцена?

- Имам много любими сцени. Трудно ми е да избера, но може би любимата ми сцена е от първи сезон, когато снимах с Майкъл Империоли, когото всички познаваме от „Семейство Сопрано“. Имахме сцена с разпит, в която приготвях закуска и го нагрубих... Стигна се до игра на руска рулетка. Беше много драматично, но и вълнуващо, защото гледах „Семейство Сопрано“ още преди да реша, че искам да стана актьор. Той е легенда и излъчва нечувана харизма, която пренесе на снимачния сет. Сцените с него са сред най-добрите за Куин в първи сезон.

- Разкажи ни забавна случка от снимачния процес.

- Да видим... В момента снимаме втори сезон във Ванкувър. Времето още е топло, което е супер. Защото миналия сезон го снимахме през зимата, а зимата във Ванкувър е меко казано брутална. Доста от снимките са нощни, което води до забавни ситуации с автомобилите, които очевидно са от 50-те или по-скоро от края на 40-те и имаме проблеми с тях. В една сцена, мисля, че в трети епизод, аз и Ейдън караме надолу по един хълм. Слизаме от колата, поглеждаме към звездите и изведнъж Куин го удря ток от колата или нещо подобно. Колата просто се развали и не можехме да я запалим. Трябваше да караме надолу по хълма, валеше, беше много студено... Преди всеки дубъл екипът трябваше да бута колата до върха на хълма. И така 12 членове на екипа нагазиха в калта и бутаха колата нагоре по хълма няколко пъти. Предполагам, че за тях това не е забавна история. Но връщайки лентата назад, това си беше много смешна ситуация. Но на снимачния сет всичко е възможно. Трябва да се справяш с проблемите. Ако екипът е добър, всичко ще е наред. Нашият екип е страхотен, група от много талантливи хора.

- Има ли нещо общо между теб и капитан Куин?

- Ние всъщност сме много различни. Но забавното е, че щом влезеш в даден образ, започваш да попиваш много от характеристиките и привичките му. Куин е от въздушните сили, много е методичен и се справя с много неща наведнъж. Това за мен е някакъв вид благословия. Аз съм баща и ми се налага да правя много и различни неща наведнъж. Чувствам, че откакто играя Куин, се справям по-добре в балансирането между професионалния и семейния живот. Странно е. Имаме няколко общи черти, но като цяло сме различни. Едно от най-хубавите неща в професията на актьора е шансът да се превъплътиш в различни хора и да изиграеш различни ситуации. Така се учиш на емпатия към различни хора от целия свят. И е благословия да притежаваш това качество.

- Бил си два пъти в България. Харесва ли ти страната ни?
- О, да, абсолютно. София е красив град. Мисля, че два пъти съм правил концерти там. Обожавам Източна Европа и затова фокусирам там турнетата си, защото предпочитам да пътувам на места, които са ми приятни. Чакам с нетърпение да дойда пак в България, ако ми се отдаде възможност.


Източник: Monitor