Първият частен художествен салон в София, наречен „Постоянна художествена галерия“,  е създаден през пролетта на 1910 г. от младия предприемач и художник декоратор Тръпко Василев. Това единствено по рода си начинание става известно с името „Тръпковата галерия“ и съществува между 1910 и 1944 г.

Нейният създател с огромен ентусиазъм, всеотдайност и енергия подпомага развитието на модерното българско изкуство през периода между войните. Благодарение на менажирането по подобие на галериите в големите европейски градове Тръпковата галерия бързо се превръща в безспорен център на художествения живот в столицата. Затова историята на българското изкуство от този период може да бъде проследена през присъствието и дейността на тази уникална институция.

В настоящата изложба са представени 28 произведения, сред които творби на някои ключови автори, свързани с Тръпковата галерия през годините. Сред тях са Никола Танев, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Александър Мутафов, Атанас Михов, Петър Морозов, Константин Щъркелов, Васил Захариев, Дончо Занков, Петър Урумов и други. Откриването е на 16 септември от 18:00ч. в Галерия „Васка Емануилова“.

Изложбата ще може да бъде разгледана до 29 ноември във филиала на СГХГ. Освен тях изложбата предлага и един документален и творчески поглед към изкуството и дейността на самия Тръпко Василев. Посветил живота си на художниците като галерист, организатор и меценат, през годините самият той също създава множество живописни творби, вдъхновени от родната природа, част от които днес се пазят в Софийска градска художествена галерия.

Изложбата е основната част от програма, отбелязваща 110-тата годишнина от създаването на Тръпковата галерия. В градинката пред Военния клуб през летните месеци можеше да бъде разгледана документалната експозиция „110 години от създаването на Тръпковата галерия. История, архиви, творби“, въвеждаща темата с документални материали, а цялостното проучване с автор доц. д-р Благовеста Иванова (куратор на изложбите) ще бъде представено в отделно издание.

Експозицията се осъществява с участието на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – София, Национален литературен музей и „Харта – издателство и галерия“. Използвани са документи от Централния държавен архив и от блога „Стара София“.