Коронавирусът, дори за незасегнатите от него, се превърна в посттравматичен стрес и дори в разстройство, доказват психолозите след година и половина пандемия. На тази тема сме посветили нашия днешен лайфхак, за да осъзнаем проблема, а според тяхната наука – така ще го и решим поне наполовина.

В много европейски държави – от Италия до Великобритания, както сметките на осигурителните институти, така и провежданите психологически изследвания сочат едно и също – съществен процент от хората не искат да се връщат на работа, да излизат от домовете си, да участват активно в социалния живот. Елементарно това се обяснява с помощите, отпускани от правителствата, но истината е, че никъде те не са сериозни пари и не могат да заменят активния труд и доходите от него, така че да бъдат привлекателни за нещо като 20% от населението, което се чувства „в оставка”.

Посттравматичният стрес се превръща в разстройство, алармират учените и обясняват причините, следствията и дават някои идеи за справяне с безрадостната ситуация.

На първо място психолозите посочват връзката с предходни, минали събития, които са предизвиквали посттравматичен стрес като катастрофи, операции и др., които тоталната медийна инфодемия развива в разстройства. 

Всеки може сам да ги идентифицира, ако в личния му живот са зачестили кошмарни или много тревожни сънища, повтаряемо нежелание за работа или физическа активност от всякакъв вид и характер, за излизане, а също депресии.

Мнозина специалисти обясняват именно с избиването на този стрес, превръщащ се с времето в психическо разстройство, масовите протести в САЩ и ЕС, които не стихват успоредно с пандемията от К19.

Човекът търси в групата спасение от чувството за страх и безпомощност, което му се внушава от медиите покрай пандемията. Това се превръща постепенно в псиихческа травма, ако не намери отдушник като протестите или прекомерната активност примерно в социалните мрежи. 

Как се познава изпадането в критично положение? 

Неочакваните изменения в живота при хора, които имат психическа травма не пораждат контра активност, а апатия, отказ от очаквания за положителни промени.

Влиянието на медиите е наистина осезаемо, тъй като е доказано, че негатимната информация се разпространява и се приема 7 пъти по-бързо от позитивната, като тенденцията е подсилена в стреса на пандемията.

Как да се справим?

В книгата си Пробуждането на тигъра един от спецовете по темата Питър Левин дава няколко варианта за излизане от травматични ситуации, така че да не достигат до фазата на психически разстройства. 

Един от преките пътища е занимаването със съзидателно хоби. Така се обяснява и моментният кулинарен бум. Който обаче понякога се свързва и с увеличаване на консумацията на храна и напитки, наднормено тегло, а оттам нови психологически проблеми вече на тази база.

Основното послание на маестрото е т.нар. дълбока работа. Чрез нея според него бързо се връща чувството за сигурност. Защото дава бърз достъп до стари и нови места, хора и неща.

Съветът на психолозите е да си съставим Списък на удоволствията. Ако не можем веднага да реализираме, да набележим например:

Пътешествия

Работа с тялото – йога, масаж, спорт