Това, което някога можеше да си представим само в научно-фантастичните филми, сега е реалност: сателитите могат да се използват за наблюдение на най-малките неща от космоса. Можем да видим малко пингвинче, което прави първите си стъпки, семейство слонове, които се борят за оцеляване по време на суша, или човек в голям град, който храни хиляди папагали. Но нашата планета ни показва и своята по-тъмна страна: ледници изчезват внезапно, пожари поглъщат горите и родния ни свят се променя със заплашителна скорост. Документалната поредица в четири части „Земята от космоса“, чиято премиера е по Viasat Nature на 9 януари от 21:00 часа, ни представя нови открития, зашеметяващи цветове и шарки, като координира изображения от сателити, използвани от 20 международни космически агенции и няколко частни компании, показвайки ни една нова страна на нашата бързо променяща се планета, от Япония до Ботсвана. Благодарение на хиляди спътници в орбита около Земята, можем да изучаваме иначе недостъпни места като Арктика.

Това е домът на императорските пингвини и една от техните колонии е заобиколена с кафяви петна, които са ясно видими от космоса. Предположението ви е вярно – това са следи от изпражнения. Една колония от 10 000 пингвина, които имат много малки, излюпени преди месец, консумира много риба и крил, а пингвините нямат отделни тоалетни – изхождат се там, където живеят. Около тях всичко е замръзнало подари жестоките отрицателни температури и те са принудени да ядат сняг. Замърсеният сняг не е здравословен, така че първата миграция на младите пингвини е в търсене на свеж сняг, годен за ядене.

Родителите им ги следват, оставяйки подире си кафяви следи, ясно видими от космоса. Ако трябва да търсим колонии на императорски пингвини от високо, трябва да гледаме за петната от изпражнения, които те оставят след себе си. Това е ефикасен метод – 26 нови пингвински колонии са открити наскоро благодарение на това – слава богу, немиризливо – търсене от високо. Спътниците могат да ни помогнат да наблюдаваме дори още по-големи феномени. Например, в Северна Африка вятърът вдига богат на минерали прах от дъното на някогашни езера. Огромните облаци прах, широки стотици километри, пресичат Атлантическия океан и достигат до Централна и Южна Америка, където се смесват с дъждовни облаци и падат на земята като богати на минерали дъждовни капки, наторяват почвата и създават обитаема среда за повече видове животни, отколкото където и да е другаде на Земята. Използвайки сателитите, учените са изчислили, че повече от 27 милиона тона пустинен прах прави това 3000-километрово презокеанско пътуване всяка година. От високо очите също са забелязали интересно явление в джунглите на Конго. Десетки пътеки водят до едно единствено място в дъждовната гора. Тези пътеки са утъпкани от най-големите животни в Конго, горските слонове, които мигрират стотици километри, за да достигнат конкретна точка, известна сред местните като Слонското село.

Тези слонове обикновено живеят на малки семейни групи, но Слонското село привлича 150 от тях на ден заради начина им на хранене с листа и плодове, в които липсват минерали, които пък слоновете могат да си набавят тук. Натрий, калий и калций могат да се открият под повърхността, която животните разравят с бивните си, изсмукват с хоботите си и издухват в околните води, които после изпиват. Тази дейност се извършва от столетия и резултатът е създаването на дълго 500 метра разчистено пространство в средата на джунглата, изпълнено със изровени дупки, като сондажи. Също така това е сборно място, където слоновете могат да общуват и да създават връзки, които траят цял живот. Светът е пълен с места, които е невъзможно да бъдат достигнти от повърхността и предлагат феномени на сушата и във водата, които могат да бъдат разкрити само от високо. Новата поредица „Земята от космоса“ ни ги разкрива именно такива феномени – всеки вторник от 21:00 - по Viasat Nature.