В страна, в която почти всички вече са блогъри, влогъри и инфлуенсъри, как успява човек да се отличи, да привлече над 100 000 в своя канал?

Това може да се каже за всеки бранш и за всеки отрасъл – пренаселено е, но ключът към успеха е да правиш нещото, което правиш със сърце. Да имаш цел отвъд да забогатееш. Поне аз така успявам да изградя своята аудитория. Не ми е само да капитализирам от видеопродукта си. Гледам по-мащабно и по-дългосрочно.

Може ли това от това да се живее?

Може, напълно е възможно. Темите трябва да бъдат масови, защото това е ключът да генерираш доход – повече гледания - повече монетизация на съдържанието. Въпросът е да няма масов вкус, защото качеството пада.

Кого следите от колегите влогъри?

Не следя и не се вдъхновявам от никого в България.. Истинските образци, които следвам и примерите, на които подражавам, са влогъри и ютюбъри с милиони последователи отвъд границите ни.

Кой Ви светна да се хванете с тая работа, сам ли го решихте и как?

Дипломиран актьор съм от 2016 г., след което не успях да се реализирам достатъчно и реших да започна да градя собствена аудитория и публика, което наложи тази промяна на попрището. Донякъде може да се гледа като стъпка леко встрани от това, което съм учил в НАТФИЗ. За мен важното е да стигам до млади хора, да бъда в крак с времето. Театралната публика е от хора по-зрели на възраст. Стремя се да отгледам аудитория в перспектива. Да правя съдържание, което да резонира повече на младата, не малката, възраст. Трудно се отправят смислени послания към 10-12-годишните.

Театърът ли е първата Ви любов?

Да кажем, че чувството да бъда пред публика, че имам какво да кажа и може да се посрещне и да се реагира на него – това е първата ми любов. Тя има различни проявления – театър, кино, присъствие под формата на ютюб канал.

А телевизията, ние Ви забелязахме именно там – как се срещнахте и как се разделихте с тази Ваша любов?

Бях репортер за 5 години в БНТ към неделното предаване на Жоро Любенов. Това беше допълнителен тренинг и възможност да развия своите умения с кратки, точни, ясни и конкретни въпроси и разговори. Беше прелюдия към поредицата, която създавам в момента. Трудно щях да намирам толкова любопитни хора и въпроси, ако нямах този телевизионен стаж.

И все пак как започна и как завърши този тв епизод?

Завърши с желанието ми да мина на друго ниво и отново да бъда гледан предимно от млади хора, а не както е в БНТ - предимно от по-възрастни. Всички мои досегашни стъпки напред са били направени поради трудности, поради невъзможност да реализирам някакви намерения. Случаят беше такъв. Не се чувствах достатъчно оценен в НАТФИЗ, нямах достатъчно възможности за изяви. Трябваше да намеря алтернативен път. Ако не си активен като млад, обричаш бъдещите години на пораженческо мислене. Лишаваш сам себе си от възможност за растеж. Освен купони и социални контакти, да формираш от себе си индивид, който да се реализира на база качества и на култивиране на силните си страни. А не, защото някой е ходатайствал за теб. Или да се мазниш на конкретни хора с възможности и да разчиташ на нечия благословия.

Звучите като единак, явно Сървайвър е бил точното място за Вас?

Не знам дали форматът е точно за мен, както казвате, но извлякох максимума от него за себе си. Промених нагласата си за начин на живот изпадайки в ситуация да нямаш нищо без храна, комуникации, близки хора. Преустанових доста вредни навици, прекъснах отношения с токсични хора. Въведох страхотна дисциплина в ежедневието и ограничих захарта, кофеина до минимум.

Няма ли разлика в лекотата на раздялата със захарта и с кофеина от една страна и с хората – от друга?

Хората ги чистя без сантимент, смело. Давам доверие и шанс на онези, които са показали качества. Но в този живот нищо не става самоцелно и насила. И не си струва само заради сантимент да оставяш хора, променили свето отношение към теб.

За конкретен човек, когото сте загърбили ли става въпрос или за много хора?

Не са много хора, но не е и един човек.

А в Сървайвър си е шоу за единаци, нали?

Всеки играе сам, всеки за себе си. Хората нито са толкова готини, нито толкова зли.

Добре ли се чувствахте там, извън липсата на храна и комуникации?

Не се чувствах в свои води. Пък и не е лесно човек да се чувства добре, оставен без нищо. Трудно е да се намерят хубави черти. Бяхме постоянно гладни, често изнервени, на предела на силите и възможностите си. Пък и не беше моята среда. Което обаче изгради от мен един воин.

Охо, звучите като последния самурай...Кажете като лично опитал „меда и жилото”, наистина ли осигуряват такава голяма и ефективна реклама т.нар.риалитита?

Правят хората по-популярни. Носят слава. Но в това го има и другия синдром, другото явление – 3- минутната слава. Трудно можем да си спомним всички участници във всички риалити предавания от последните години. Сървайвър не ми помогна особено, но ми стига настройката и нагласата към живота.

Какво идва след ютюб? Кроите ли филмови или телевизионни проекти?

Нямам намерение да ставам продуцент или режисьор. Продължавам в посоката, която съм задал. Канен съм често на лекции за ученици.

На какви теми?

Дезинформацията, медийната грамотност, както и гражданското общество изобщо.

Чувствате ли се журналист?

Не мога да се нарека журналист, аз съм актьор с позиция и създател на съдържание.

Ако някой Ви пита какво точно работите, отговорът ще бъде...

Качвам клипчета в нета.

А, ако трябва да бъде изписано на визитка?

Създател на видео съдържане.

Трябва ли да ни бъде страх от изкуствения интелект?

Не, защото имаме много по-сериозни пречки пред обществото, за да обръщаме внимание на това. Не сме изградили върховенство на закона. По пирамидата на Маслоу темата за изкуствения интелект идва като потребност много по-нататък. Със сигурност уместно е да се коментира, но не в момента.

Разочаровани ли сте от политиците? Накъде отиват нещата в България и в ЕС след изборите преди дни?

Не съм им родител, за да ме разочароват политиците. Щом са ни представителна извадка – значи толкова си можем. Защо не избираме читави хора? По ясни и прозаични причини. Тъжно е, че предимно хора с користни цели и подбуди влизат в тези среди. На мен борбата ми е да информирам своята адитория и да създам любопитство към важните теми. Аз самият нямам намерение да припарвам към политиката.

Не съм изненадан от българските и от европейските избори. Логична посока е това Европа да отива малко по-надясно, а ние да сме малко по-заблудени, при толкова хибридни атаки от други държави. Има много наивни, наранени, емоционално неинтелигентни хора, при които популистките послания и откровените лъжи минават метър.

Какво Ви зарежда?

Зарежда ме, че се чувствам полезен със своята работа и не си слагам на сърце цялостното състояние на държавата. Една птичка пролет не прави. Правя само, каквото зависи от мен. Но трябва всеки гражданин да го прави.

Зарежда ме спортът, контактът с хора, смислени и адекватни, мислещи индивиди, разговорите в моя канал. Всеки път говоря надълго два часа с нов човек с неговата история, гледна точка, да споря с него, ако не сме на едно мнение.

Когато нямам контузии, спортувам 5-6 пъти на седмица. Редувам фитнес с бокс и това за мен трябва да бъде начинът на живот на всеки активен човек. Масовият спорт се подценява, а здравето на една нация не може да бъде на високо ниво, ако имаме само медалисти от олимпиади. Прекрасно е да имаме, но това са индивидуални успехи на отделни хора. А е важно всеки от нас как обръща внимание на своето тяло.

Четете ли и какво?

Чета на английски. Подобрявам ежедневно езика си. Чета вдъхновяваща литература – автобиографии, психология, история.

Какво гледате?

Гледам новини, чета новини, следя публицистични предавания. За филми и сериали нямам време, не остава. Гледам, както вече казах, и подкасти.

Какво е най-важното нещо за Вас в живота?

Посоката и каузите в живота.

Борис Ангелов