Звънях на 10 фенове всеки ден, предложих брак на мъжа си, мама ме искаше аптекарка и след спечелването на Сан Ремо: Лаура Паузини

Италианската суперзвезда Лаура Паузини, която на 16 декември ще пее в София, даде сензационно интервю този уикенд, което slava.bg представя:

30 години след летящия старт със спечелването на фестивала в Сан Ремо, как изглежда пътят назад?

Когато спечелих Сан Ремо през 1993 г., се чудех какво повече мога да направя, как и накъде да продължа. А мама продължаваше да иска да стана аптекарка. Винаги съм мислила, че съм родена да правя музика и затова продължих. През последните 11 години ме води друго – станах майка и това промени напълно живота ми. Когато имам концерти в Европа не взимам дъщеря си с мен, защото смятам, че училището е най-важно за нея. Но гледам да се връщам всяка нощ след шоуто, за да мога сутринта да я изпратя. Когато имам турне на друг континент, идва с мен, вземаме и частен учител, който е в постоянна оперативна връзка с преподавателите в училището.

Имате Грами, Златен Глобус, номинация за Оскар и още куп световни признания, какво Ви кара да продължавате?

Много важни за мен са феновете. В епохата преди социалните мрежи звънях на 10 от почитателите в клуба си всеки ден и така се познаваме истински, зная за живота им много неща. Те ме следват вече повече от 30 години и съм им благодарна. Получавала съм и най-важното друго признание – от колегите си. Няма да забравя 2001 г., бях в САЩ след падането на Кулите-близнаци, записвах албум. Един слънчев ден продуцентът ми предаде телефона и каза: „Майкъл е”. Кой Майкъл, се запитах в първия момент. Когато чух гласа, веднага познах Майкъл Джаксън. Нарече ме правилно Лаура, не Лора, както правят американците. Покани ме да запишем песен за жертвите от атентата на 11 септември. Събрахме се в студиото невероятен екип. Освен нас двамата, бяхме със Селин Дион, Марая Кери, Шакира. Познавах само Селин, понеже промоционалните ни обиколки в Европа в повечето случаи съвпадаха и се засичахме. Беше невероятно преживяване и за мен не е от значение, че поради скарването на Майкъл със звукозаписната му компания тази песен така и не бе издадена официално. Сега я има в youtube и може да се чуе, което си е награда за труда ни. Няма да забравя и поканата и работата с Павароти. Ето това са миговете, които придават смисъл. Освен това, аз работя на сцената с любимия си мъж. Той е прекрасен композитор, освен китарист, аз пиша текстовете и ни се получава доста хармонично. Няма да забравя един случай – простете, че съм такава приказливка, как създадохме за минути песен. Беше починала любимата ми баба Норма, която по римски ми казваше ЛаВра. Тя ме дочака да пристигна в болницата и издъхна. Бях толкова развълнувана, че текстът се изля от мен веднага, щом се прибрах. Паоло го видя, отиде в съседната стая и след минути ме извика. Изсвири ми музиката. Така се роди Invece No, която ми е любима заедно с песента ми от Сан Ремо La Solitudine – първия ми хит и Strani Amori.

Вярно ли е, че Вие сте предложили на Паоло, падайки на крака, а той Ви е дал черен пръстен?

Да, вярно е. Цялата сватба беше забавна. Дъщеря ни, още като беше 4-5 – годишна, непрекъснато питаше кога ще имаме сватба. Лъжеше учителките, че ще се женим и че ще има братче, което разбирах от чата на майките в класа, Един ден просто се събудих и реших да му предложа. Обаче сватбата да бъде изненада. Поканихме малкото най-близки хора просто да хапнем и да пийнем. Никой не подозираше нищо. В един момент станах от масата, взех дъщеря ни и се преоблякщохме. Тя не можеше да повярва. Когато се върнах при другите, бяха шашнати от булчинската рокля. Ето така се получи сватбата – изненада. 20 години съм щастлива с Паоло -. Единествения мъж, от когото съм искала да имам дете. 11 г. сме щастливи заедно с нашата Паола. Какво повече да искам? И досега си се чувствам момиче, душата ми е на хлапачка. Нищо, че съм на 50. Е, поумняла съм разбира се. Паоло ме научи на нещо много важно – как да бъдем независими заедно. Това е рецептата за успешна връзка в годините.