В мразовития януарски въздух на Богоявление, когато водите се освещават и небето сякаш се отваря за един миг, древни легенди и забравени предания проблясват като далечни светлини през отминалото време. Това е празник, обвит в тайнство и дълбока символика, носещ спомени за събития, които са устояли на изпитанията на вековете. Но какво знаем днес за тези свещени моменти?

От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, предавани от поколение на поколение, Богоявление носи в себе си мистична сила, която продължава да вълнува и вдъхновява. Днес ще се потопим в забравени истории, ще разлистим пожълтели страници и ще се опитаме да надникнем отвъд булото на времето, за да възкресим свидетелствата за едно от най-древните и значими християнски тайнства. Пригответе се за едно пътешествие, изпълнено с вяра, мистерия и неугасващия стремеж на човека да докосне божественото.

Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го нарича Водици.

В „Жития на светците“ синодално издание от 1991 г. се споменава, че съществуват свидетелства за празнуването на този най-древен Господен празник още през II век, но до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света в обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития по отделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се е постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча. Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „във Витавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великия Исая: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). „Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете“ (Марк 1:4).

И ето, Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Мат. 3:13-15). „А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21,22). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето Благоволение“ (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците.

Богоявленският празник е свързан с великото водоосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.
В „Жития на светиите“ съставени от Свети Димитрий Митрополит Ростовски (преведено издание от руски език на Московската синодална типография 1902г.) е посочено, че Свети Кирил Йерусалимски казва: „началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсия дневната светлина, защото Божият Дух, Който „се носеше“ преди това „над водата“, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината. От Йордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията сила и Божията Премъдрост, от къде започна Своето учение? Нима не от Йорданските води? „Оттогава – се казва в Евангелието – Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се“ (Мат. 4:17). И веднага след Него се яви множеството на учителите – светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По такъв начин водите са дали живот и на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолско и учителско служение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своите апостоли. Откъде жената самарянка се яви като проповедница на истинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел на чудотворната Христова сила? Нима не от водата на Силоамската купел (Йоан 9:7)? Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познание и просвещение; оттук също и наставниците на вярата се сдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: „ще достигнат криле на орли, ще припнат и не ще се отрудят“(Ис. 40:31).

Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас, чрез своето Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.

Така, както студените води на Йордан символично измиват греховете на човечеството, така и нашето пътуване през тайните на Богоявление ни напомня за вечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки запазен спомен носят своята светлина, която озарява и днес нашия път. Макар времето да е покрило много от свидетелствата с прах и забрава, тайнството на този празник остава живо в сърцата на вярващите.

Източник: Иконопис БГ