На 27 февруари при неизяснени обстоятелства умря един от най-любимите персонажи на „Отечествен фронт" - Марин Розата.

Оня, готиният непоправим циганин, когото качихме на мерцедес и се радваше като дете. Оня от Тервел, дето е пристрастен към килията и от почти 40 години 18 е лежал по затворите.

„Велик циганин беше героят на „Отечествен фронт" Марин Розата. Първият велик циганин в историята на циганите, които всъщност нямат история." - обяснява Мартин Карбовски. - „Днес плачем за него!  Защото Розата умря при неизяснени обстоятелства в град Тервел. Както живя, така и умря. Живя като плевел, като човек без държава, като див звяр на най-цивилизования уж континент. Живя като философ и като престъпник. Живя като лош човек, но образът му беше прекрасен. Уби ли го някой? Сам ли падна? Пиян ли е бил? Пеел ли е песен докато е умирал? Какво стана с Розата изведнъж - така и не разбрахме!"

Когато екипът на „Отечествен фронт" за пръв път показа колоритния и силно татуиран Марин Розата, той се прехранваше като изпълняваше мръсни поръчки - бой, чупене на ръце, крака и пр. в района на Русе и Варна.

А му викали Розата, защото като пребиел някого, му хвърлял отгоре една роза. После Марин Розата се беше кротнал - имаше жена и дете, екипът на „Отечествен фронт" му ходеше на гости почти като на Коледа и той ги гостеше с крадена кокошка, готвена с чуждо зеле.

Беше престанал да бие и само оцеляваше. Опитваше се да се промени, но не можеше да се промени. Непрекъснато проклинаше своята кожа - че се е родил черен. Искаше да не е рецидивист. После Мартин Карбовски го доведе в големия град и го нарече „девствен откъм цивилизация".

Розата обичаше да се чувства бял човек. Мечтаеше за прогреса на белия човек. Знаеше, че не му се полага. И оцеляваше. Известно време Розата живееше мирно и тихо с жена си и детето си в Тервел, обещал на нашия екип вече да не краде и да не бие, но и обещал на себе си никога да не дава пари за кокошката в зелето си.

Но Марин Розата бе най-екстремният гражданин на републиката - него не го свърташе да живее нормално и за никого не бе изненада, че влезе отново на топло - за седми път!

„Розата видя, че има и друг живот. Но тоя живот не беше за него. За него и живота, и смъртта бяха нещо различно от това, което ние наричаме живот и смърт. Дори в смъртта си ние и той си оставаме различни. Дори плачът на майките ни е различен..." - коментира Карбовски.

„Всеки ден наоколо се раждат бели деца и черни деца. Всеки ден лицемерно говорим за равни възможности. Но нищо равно с другите хора не беше получил Марин Розата. Каквото беше взел от белите, го беше откраднал. Той е от тия хора, които са родени музиканти, но никой никога не ги допуска в стаята с пианото. Не можеше да се промени, защото нищо покрай него не се променяше. Беше направен да бъде роден и да умре в махалата. Никога не видя друга държава, не беше виждал морето, но беше лежал в затвора във Варна. Целият му живот е един прекрасен парадокс - всъщност реално животът му не е трябвало да се случи...

Не мога да разкажа за Розата в една серия - живя в няколко серии пред вас, ще трябва и да умре в повече от една серия. Другата седмица ще видите погребението на Розата и неговия реквием.

С това циганите станаха с един по-малко. Но с това си отиде и един човек, който пееше като никой друг, който пиеше като никой друг, който се биеше с всички, когото всички мразеха, който беше нежелан и ненужен като човешко същество, но и който си остана такъв, какъвто е роден - див, весел и лош.

Ще видите другата събота потвърждение за това, че ние с Розата живеем в една държава различни животи, толкова фрапантно различни, че дори смъртта и погребението му като последен разказ за него могат да ви уплашат и притеснят. Реквием за Розата - днес само ви напомнихме за него, другата събота го погребваме!"