Само професионални ли бяха отношенията ви със Слави?

Не! Имаше и лични. Бяхме много добри приятели. Аз винаги съм го чувствала като баща. Още когато започнах в шоуто, му казах в един разговор, че не го харесвам като мъж. Не е мой тип. Той малко ми се обиди, но му мина. Аз държа професионалните и личните отношения да не се смесват. Не бива там, където работиш, да си вадиш оная работа. Може би заради това той много ме уважава и станахме големи приятели. Аз винаги съм можела да разчитам на него. Помагал ми е и се е грижил за мен.

Винаги сте поддържали близък контакт със Слави пред камерата. На какво се дължи това?

Да, тази близост си я има. Ние бяхме и мисля, че все още сме приятели. Той ме е разбирал винаги, дори и когато другите не могат. Както и аз него.

Липсва ли ви шоуто?

Определено ми липсва много. Но пък се радвам на спокойствието, което имам в момента. Успявам да обгърна приятелите си с нужното внимание, от което съм ги лишавала последните години.

Как се разделихте с екипа?

Много добре, стиснахме си ръцете. Пожелахме си успех. И се разделихме като приятели. Всеки си тръгва по някаква причина, но скандалът никога не е бил основа на раздялата. Аз си бях загърбила учението и имах проблеми в консерваторията и това е първата причина за напускането ми. Другата е, че искам да се развивам.

Гледате ли Шоуто на Слави?

Не! Защото нямам реално време за това.

Вярно ли е, че сте имали разговори с Пайнер?

Не. Аз дори не познавам Митко Пайнера. Никога не съм се срещала с него или друг човек от фирмата.

Бихте ли изпели кючек?

Не, защото не мога. Важното е човек да знае какво може да прави. Ако имах гласа на Софи Маринова, със сигурност щях да го извия. Но не мога, а и не ми отива. Всеки трябва да си знае мястото.

Избягвате ли публичността?

Да. Определено. Не ходя по светски събирания. Не обичам да ходя по кръчми и дискотеки. Обикновено си стоя в къщи. Като монахиня съм. Така се чувствам много добре.

За работата в баровете и кръчмите

Една школа, която не препоръчвам много, но е важна. Както е важно да минеш през класическата школа, така е важно да се мине и през заведенията. Бях 10-11 клас. Бях свикнала вече да съм обгърната с внимание, когато съм на сцената. Започвах в едно заведение да пея. Тогава бях шокирана, защото хората там бяха дошли да се хранят, а не да слушат мен. За първи път се почувствах не на място. Бях един фон просто. За много кратко време открих правилния път към контакта с тази публика. Освен да се хранят, да слушат и мен. Работех и в една сладкарница, която беше разработена. Там работех с един колега. Освен че пеехме, играехме и скечове.

Мнението Ви за чалгата?

Определено харесвам тази музика, няма как да не я харесвам. Тя е в кръвта на народа ни. Когато съм в заведение с оркестър никога не мога да стоя седнала и мирна. Винаги ставам и се раздивявам. Азис е любимият ми изпълнител. Този човек го боготворя. Влюбена съм в него. Харесвам всичката му музика, цялостната визия. Луда съм по него. Българските не могат да стигнат на малкия пръст на циганските. Циганите чувстват музиката, живеят с нея.

За какво мечтаете?

Мечтая за голямо семейство, много деца в супер голяма къща с поне 50 кучета и много други животни и да съм супер голяма световна звезда.