Следващият албум на Пъблик Енеми “Apocalypse ‘91…The Enemy Strikes Black” продължава в същата насока с парчета като Can’t Truss It и I Don’t Wanna be Called Yo Nigga. Албумът включва и скандалната песен, към която има заснет и видеоклип, By the Time I Get to Arizona, в което е описано недоволството от страна на афро-американското общество, затова че някои щатове не признават празника на д-р Martin Luther King Jr. В самото видео членовете на Public Enemy си изкарват яда върху политиците в щатите, които не почитат празника.

Public Enemy са пионери по много различни начини. Някои от най-изобретателните скречови техники на Terminator X могат да б ъдат чути в парчето Rebel Without a Pause, а Bomb Squad предлагат цяла мрежа от новаторски семпли и бийтове. Критика Stephen Thomas Erlewine заявява че групата “донесе елементите на свободния джаз, тежкия фънк, дори конкретната музика, посредством своя продуцентски отбор Bomb Squad, създавайки плътен свиреп звук различен от всичко правено преди.”

Public Enemy революционизират хип хоп света със своето политическо, социално и културно самосъзнание, което прелива в умели и поетични рими с буйни звукови колажи като основа. Преди PE, политическият хип хоп се ограничавал до няколко парчета на Ice-T, Grandmaster Flash and the Furious Five и KRS-One, както и с прототипни изпълнители като Gil Scott-Heron и the Last Poets. Public Enemy са първата хип хоп група която гради целия си образ около политическата сцена. С успеха им, хип-хопа внезапно бива залят от нови изпълнители които възхваляват афро-центричните теми, като Kool Moe Dee, Gang Starr, X Clan, Eric B. & Rakim, Queen Latifah, the Jungle Brothers, и A Tribe Called Quest. Във филма от 1991 година Terminator 2: Judgment Day, John Connor (Edward Furlong) носи тениска на Public Enemy през целия филм, показвайки влиянието на групата дори и в комерсиалните среди.

Public Enemy е първата хип хоп група която прави разширени международни турнета, което води до голямо популяризиране и влияние в хип хоп средите в Европа и Азия. Те също така променят и разпространението на музика в интернет, като са едни от първите групи издавайки албуми за разпространение само посредством формата MP3 (формат почти непознат по онова време).

Public Enemy спомагат за създаването и дефинирането на стила “Rap metal” сътрудничейки си с траш метълите от Anthrax през 1991 година. Сингълът Bring tha Noize е микс от полу-войнствени лирики на тема черната сила, остри китари и разпилян хумор. Двете групи, свързани от взаимно уважение и личното приятелство между Chuck D и неговия аналог от Anthrax - Scott Ian, представят досега непознат жанр пред рок феновете, и двете привидно различни групи дори организират съвместно турне. Изказването на Flavor Flav на сцената: “Те казаха, че подобно турне никога не би могло да стане” (както се чува в Anthrax’s Live: The Island Years CD) се превръща в нещо като легенда както в рок, така и във хип хоп кръговете. Метъл китаристът Vernon Reid (от Living Colour) спомага за записите на Public Enemy, а PE използват семпъл от парчето на Slayer - Angel of Death комбинация с джазов рефрен от She Watch Channel Zero.

Източник и организатор: www.Stroeja.com