Диди Цанева е една от най-известните български циркови и вариететни артистки, но в шоубизнеса е най-коментирана покрай два от петте си брака - бурната й история с "поразяваща уста" Миодраг Иванов, който всъщност е четвъртият й законен мъж. Съпруг №1 на фаталната брюнетка е чех - нейн колега от цирка. Вторият е известният акробат Иван Владимиров, който после се жени за Мая - щерката на клоуна Тошко Козарев.

Третият благоверен на Диди пък е един от най-големите баровци преди 10 ноември - покойният транспортен бос Боби Бец, един от малкото соц милионери у нас. Бец е имал изключително много връзки и възможности и по тази причина красивите и известните жени са го преследвали навсякъде.

За пети път минава под венчило с норвежкия гражданин от български произход Ибрахим.

Пред ШОУ Диди разкрива пикантни подробности за известните актриси и говорителки, според нея те са играли ролята на днешните чалга звезди - обслужвали са богатите и силните на деня.



- Диди, говори се, че твоят предпоследен съпруг Миодраг Иванов е болен от рак на простатата? Вярно ли е?

- И аз бях чула същото нещо. Наскоро бяхме с Мио на погребението на Трайчо Манекена. Даже отидохме заедно, аз отидох да го взема с колата. Закарах го и го върнах. Той няма кола. Попитах го дали е болен. Вика: "Имах малък проблем, но се оправих!" Като мъжете на тази възраст и той имал проблем с простатата. Ако е имал някаква нужда, щеше да ми каже! Разказа ми, че синът му, който е в Америка, вече има две деца, момче и момиче. Работел нещо в шоубизнеса. Щял да ходи при него да го види...

- Ти започваш с браковете още на 18 години...    

- Първият ми мъж е чех - от една голяма циркова фамилия Дворжак. Наистина, бях на 18 години. Заминах за Чехия и стоях там 2 години. С тях работехме в ГДР и в Швеция. След това се прибрах и се разведох. Те бяха свикнали да живеят заедно. Имаха един апартамент - две стаи и две кухни - и всичките живеехме вътре! Ужас! Исках да си купим жилище, но майка му не даваше. Не се разбрахме и всичко приключи.

След това се омъжих за известния акробат върху коне Иван Владимиров от трупа "Романови". С него и трупата заминахме за Америка, където бяхме 5-6 години. Но и с него не се разбрахме. Защото той не пуши, не пие... Не че аз пия алкохол, но пуша и пия кафе. А той и кафе не даваше да се пие! Като
пиех кафе, трябваше да го пия навън, извън фургона, защото... миришело на наркотик!

Пак се прибрах в България и тогава се запознах с Боби /Бец/. С него живях 9 години...

- Как се запозна с Боби Боц?

- Тогава той не беше още толкова богат и известен. Работеше в СО МАТ и тъкмо започваше бизнеса си. Аз току-що си бях дошла от Щатите. След като се разделих с трупа "Романови" и с втория ми съпруг, малко се поразходих там. А Боби, понеже имаше общо с Държавна сигурност, е бил наясно.
Тогава малцина ходеха в Щатите.

Една вечер ние отидохме със сестра ми и зет ми да пием кафе. Платихме си кувертите и чакахме да се освободи някоя маса. По едно време излезе една от сервитьорките и вика: "Седнете, ако искате, на служебната маса!" И седнахме. По едно време някакви мъже седнаха при нас. А ние коментирахме реквизита, който ми трябваше за моя номер. Тогава Боби се включи в разговора: "Мога да ви намеря тези тасове, които търсите!" Търсех тасове за гумите от "Шкода", защото с тях можех да жонглирам... Малко се учудих. Баща ми работеше тогава в снабдяването и не можеше да ми намери, та той ще ми намери! Боби ми даде 4-5 телефона на едно листче - тогава нямаше визитки. Аз също му написах моя номер. А той вика: "Сутринта в 9 часа ще ви се обадим, да дойдете да си вземете тасовете". И наистина - сутринта в 9 часа звъни телефонът: "Елате да си вземете тасовете!". Отидох аз, някакво момче ми даде тасовете и ме докара в вкъщи с колата.

И аз вече си приготвих реквизита, заминах за морето. Върнах се. И една неделя си седя вкъщи, вече работех в бар "София". Звъни телефонът - Боби се обажда. В първия момент не можах да се сетя. Вика: "Не сте ми се отблагодарили за услугата!" Трябвало да се видим. Взимам аз пари, някакви парфюми... Виждаме се в парк-хотела на Панорамата. Пристига той - един закръгленичък,
не беше мой тип.

Падах си по мъже със спортни фигури. Но той беше сладкодумец приятен - дъра-бъра, дъра-бъра... Поприказвахме малко, оказа се, че той нищо не иска, да видел свършили ли са ми работа тасовете. Случайно си бях забравила цигарите., Попита ме какви цигари, пуша и каза на бармана: "Дай един стек Марлборо!" В тези години това беше доста стряскащо. И това беше. Тръгнах за работа. Взех такси за бар "София". Но след мен пристига и нашият човек - да гледа програмата!

След време ме преместиха в бар Астория. Една вечер дойде с някакви хора, покани ме при тях, но аз не отидох.

Мина време. Срещам това момче, което ми даде тасовете. Викам: "Бе, какво стана с твоя човек?" А той: "Не си казала, не съм му казал да дойде!". И още на другата вечер Боби дойде с Иван Славков, с един Лазо, който работеше копчета, коланчета, шнолки, и с Големия Чано, който загина после в самолетната катастрофа Берлин - София. Той изнасяше сирене за Западна Германия. Жена му беше театралната артистка Искра Хаджийска. Сядам на масата. Чано беше много приятен човек, и понеже жена му беше артистка, умееше да общува. Имаше и още дами. И - хайде - ще ходим до Пловдив да пием кафе на 9-ти километър. Викам: "Хубаво, мога да дойда, но трябва да се обадя на майка". Те започнаха да ми се смеят.    

Заминахме. Отидохме до Тримонциум и те решиха нещо да остават. Но аз не исках, надувах се нещо, и всички си тръгнаха.

Боби продължи да ми се обажда. Той беше много интересен мъж, като събеседник, като личност, и ти става страшно симпатичен. Още не беше пълен - някъде към 88 килограма. Докато живееше с мен, той беше 93-94 килограма.

Живяхме няколко години заедно и накрая вече или трябва да се оженим или - всеки да си хваща - пътя...

- Къде се оженихте?

- То една сватба беше - само Чано с жена си Искра Хаджийска и Иван Славков, тогава беше шеф на телевизията. Беше извикал един оператор, който снимаше. Боби беше друг тип човек, не е беше от традиционните мъже. А и не искахме да е правим сватба, защото и за двамата беше трети поред брак - какво да се правим на младоженци!

След като подписахме, отидохме в Японския в едно барче във фоайето, където седнахме и отворихме бутилка уиски. Тръгнах си по едно време, защото имах работа.

Боби си остана. Прибра се вечерта мотан-замотан.

През цялото време, докато бяхме женени, съм си работила. Имаше един период, в който викаше: "Хайде, ще останеш, няма да работиш!" Но той започна много да закъснява, да ходи насам-натам, все зает. Имала съм случаи - каже: "Направи вечеря за 10 души и няма да ходиш на работа!" Започвам да правя вечеря за 10 души. И вечерта... питай далин има някой - никой няма! И той се връща след 2 дена - с оркестъра, с кошница с цветя, песни да ми пеят за извинение!