2008 е година Единица или Начало, ако се вярва на нумерологията. За броени дни напоследък гледах филма Дзифт и четох книгата на Кеворк. Разбрах, че след два дълги 9-годишни цикъла на шизофрения от 1990 до 2007, най-накрая започваме да ставаме нормални.

Кеворк от 30 години има задачата да твори история – просто така му се случва. Сега започна и да я разказва леко, приятно и разбира се – иронично. Написал е една удивително честна, спокойна и мъдра книга, която показва как се променихме покрай общата ни лудост – всеки за себе си и всички заедно. Прави го чрез личностите, които белязаха всичкото това безкрайно време.

Изобщо не сравнявам книгата на Кеворк с томчетата на Тошо Тошев, които си останаха предимно с претенциите за историчност. Загубих интерес да ги чета, когато още във въведението на първото видях нелепи неща за собствените си творения и списанието, което првех. И то представени като разговор между автора и самия Бойко Борисов.

Иначе е ясно, че Кеворк няма да умре от скромност (и няма защо да бъде скромен). В книгата си е откровен като всеки смел и уверен човек и не натоварва читателя с неистини и безполезности.
Така май ще да се пише история!