Инвалидът Рузвелт надживява атентат и фашистки пуч

Миналият ни епизод свърши с прогнозата, че след като става легендарен с борбата си срещу корупцията губернатор на Ню Йорк, пътят към Белия дом е открит за Рузвелт. Всъщност, номинирането му за президентски кандидат на демократите никак не е просто. Избират го едва след четвъртото гласуване и то, за да не бъде излъчен един от конкурентите му.

Кампанията през 1932 г. минава под знака на Световната криза, Голямата депресия и масовата безработица в Америка. Опитът на Рузвелт като губернатор, който въвежда пенсиите и социалните осигуровки, помощта за безработните и още куп неща под диктата на жена си Елинор, го прави популярен сред бедните прослойки. Богатите пък му имат доверие, защото е един от тях. Той обещава „нов курс”. И печели с това 57 процента от вота.

Избраният президент, след като побеждава в маратонската кампания, продължила повече от година, каквито са традициите в Съединените американски щати, решава да започне мандата си нетрадиционно. Първо отива на ваканция. Избира щата Флорида.

Безработен зидар стреля 5 пъти по Франк, но убива друг

Жертвата е придружаващия го кмет на Чикаго. Отчаяният Зангара, който по-късно е екзекутиран обявява, че се решава на атентата, защото „капиталистите убиха моя живот“. Това е още един знак за Рузвелт, който по-малко от месец след това е назначен официално за държавен глава, да заработи здраво срещу кризата. Мандатът му стартира в най-дълбокото дъно на Голямата депресия. 13 милиона – половината работна сила на САЩ, са безработни и отникъде не се вижда надежда за промяна. Борсата е умряла, бизнесът няма откъде да намери капитал. За 4 години промишлеността е загубила половината си обем. 2 милиона души са изгубили домовете си. Но Франк не се отказва. Произнася знаменитата си реч, която става класика с думите, че „няма нищо по-страшно от самия страх“.

Целта му е да обърне апатията на хората да инвестират. Първо дава „банкова ваканция”, за да не фалират и малкото останали читави банки. После създава Корпорация за застраховане на влоговете.

В първите 100 дни прави закони за неотложна помощ, която гарантира помощи при безработица, наемат се милиони безработни за работа по местни общински и държавни проекти, създава регламент за фермерски субсидии. Нормативно регулира ролята на профсъюзите, социалните помощи и пише кодекс за правила в индустрията. Държавата започва да налива пари в големи инфраструктурни проекти – язовири, електроцентрали, напоителни системи, магистрали, останали и до днес да бъдат гръбнак на Америка.

Народът е влюбен в президента си, който действа бързо и решително. Ала не всички са му фенове. През 1933 г. е разкрит фашистки заговор за сваляне от власт на Рузвелт.

В историята заверата ще се описва като „Заговорът на бизнеса“ или „Пуча в Белия дом“. Разправата с виновните води до категорична победа за демократите и в двете камари на парламента – Сената и Конгреса на изборите следващата година. Рузвелт не спира да върви напред – създава първия мозъчен тръст – с подкрепата на жена си събира за съветници млади икономисти и социални изследователи. Печели точки и с назначаването на първата жена за министър – Франсиз Пъркинс поема социалния ресор.

Новият курс завърта отново колелото на развитието на Америка и веднага се появяват критици за диктатура, за убиване на пазара с ролята на държавата – демократите в САЩ по онова време и дълго след това са наричани от консервативните си сънародници „социалисти”, за ненормално огромни обеми похарчени средства. Но икономическият ръст е налице. Рузвелт е готов за следващите си президентски избори.

Вторият мандат е спечелен с 61%

Само 2 от 50 щата не са с мнозинство за Франк, който няма нужда от кампания на фона на своите видими за нацията резултати. Борбата му срещу мафията чрез въвеждането на сухия режим и мачкането от ФБР също се харесва на народа, който не е забравил своя антикорупционен герой. Анализаторите пък смятат, че обвиняваният в социализъм Рузвелт всъщност изземва ролята на комунистите и тяхната партия, на която мнозина при кризата предричат бляскаво бъдеще, никога не успява да заеме ниша в щатското общество. С нейния език и нейните послания, но реализирани на практика, Франк я изхвърля от реалната политика. А неговите избиратели остават верни на демократите чак до Кенеди.

Президентът продължава със социалната политика – минимална работна заплата, държавно субсидирани жилища за бедните, защита на правата на работниците, невероятни по размер инвестиции от държавата в други публични проекти. Единствената пречка са някои решения на Върховния съд, който безуспешно се опитва да се бори срещу тоталната власт на президента.

Рузвелт не е забравил проекта си за Общество на народите и съзнава, че САЩ имат шанс за ново развитие в бъдеще главно чрез разширяването на своето влияние по света. За него е ясно, че Британската империя е в края на своя упадък и смята, че моментът е идеален Америка да заеме нейното място на световен доминатор. Той няма илюзии и именно негов е лафът, адресиран към никарагуанския диктатор, рабонтещ за САЩ както много други в Централна и Южна Америка: „Може да е копеле, но е наше копеле"

Още една крилата класическа фраза в политиката, която е стил на Вашингтон и днес 8 десетилетия по-късно. Рузвелт няма намерение да дели света с никого. Хитлер и Мусолини са наблюдавани изкъсо от него, както и навлизането на Япония в Китай и постепенното овладяване на великата страна. В началото той изготвя Закон за наутралитета. Това обаче е 1935 г. Четири по-късно, в навечерието на Втората световна война, той вече е твърдо убеден, че трябва да се помага не само с пари, а и с оръжие на Англия и Франция. Със стария му приятел Чърчил обсъждат в тайна кореспонденция как да заобиколят Закона за неутралитета. От 1940 г. активно и де факто помага на борбата на Лондон срещу Берлин, а през 1941 г. вкарва Америка във Втората световна война.