Рузвелт създава концлагери в Щатите

Мнозина очакват, че след два успешни мандата, през 1940 г. Рузвелт няма да се кандидатира за трети мандат. Никой не го е правил. По онова време обаче още го няма правилото от 1951 г., според което мандатите се ограничават до два. Франк обаче решава да продължи да владее Америка. И макар да не триумфира, както през 1936 г., все пак взема 55% от гласовете и 38 от 48 щата.

За Америка това е шанс. Хората са уплашени от европейските новини – Хитлер мачка държава след държава и вече почти е превзел целия Стар континент. Япония окупира каквото може в Тихия океан. Въпрос на време е Втората световна война да стигне до САЩ. Първоначално Щатите участват индиректно в конфликта с помощ за Англия и Франция, преди нацистите да вземат Париж. В резултат не просто безработицата пада почти до нула, но в Чикаго и умиращия днес Детройт има голям недостиг за кадри.Налага се афроамериканци от Юга да бъдат преместени в Севера, което ще роди проблеми след десетилетия, но е добро решение в онзи момент. През лятото на 1941 г., когато Хитлер напада СССР, Рузвелт печели още един голям клиент за програмата си наем-заем – САЩ предоставя военна техника, която съюзниците ще плащат, когато могат. Малко преди Коледа – на 7 декември Япония атакува флотската база в Пърл Харбър и убиват над 3000 душ.

Това е изненадващ удар за Щатите, които са принудени да влязат във Втората световна война. Също като съветските генерали, и американските се оказват хванати по бели гащи и в началото са доста объркани от агресията на противниците си. Те също са пренебрегвали предупрежденията на разузнаването. И резултатът е, че на старта на войната получават почти разрушен Тихоокеански флот. В това време японците превземат британските колонии в райноа, като по този начин и режат пътищата за доставка на оръжие и припаси за все още неподчинените от тях части на Китай, където САЩ помагат на ген. Чан Кайшъ. Германия обявява война на САЩ, както и Италия, за да гарантират подкрепа за съюзника си Япония. Резултатът обаче е обратен – Чърчил вкарва Рузвелт в обща коалиция със Сталин срещу Тристранния пакт.

Франк не се меси на генералите

Войната я водят Маршал и Айзенхауер, а политиката е за президента. В това отношение за него е проблем да задушава призивите на интелектуалния елит за създаване на Втори фронт в Европа. Те ще превърнат Чарли Чаплин – символът и най-голямата звезда на Холивуд в онези и за всички времена, а след смъртта на демократа Рузвелт, актьорът даже ще бъде прогонен от Щатите, след като е съден по подозрения, че бил комунист. Друг проблем пред Рузвелт са исканията на консерваторите за прогонване на 120 000 етнически японци от САЩ, защото те са оценявани като „вражески агенти”. Все пак те не са експулсирани от Америка, а само за интернирани от военни зони като Калифорния и Хаваите и са разселени по другите щати.

Част от US японците са въдворени в концлагери

Те са два типа – с по-лек и с по-тежък режим, като при вотрия попадат онези, за които има съмнения, че наистина може да са донасяли на императорските служби. Лагерите, чието наличие е малко известно, са разположени в най-забутаните части на най-умрелите щати като Айдахо, Юта и др. Странно е, но към влиятелното италианско малцинство, както и към немското, няма отношение като към японците. От 60 милиона германо-американци, едва 11 000 попадат в лагери. 4000 пък са депортирани от САЩ в различни страни на Централна Америка, подконтролни на Белия дом.

Трети политически проблем е въпросът стават ли афроамериканците за войници. Рузвелт, който не е точно расист, но няма съмнение в превъзходството на бялата раса, запазва сегрегацията. Той се оправдава с невъзможността да прокара през Конгреса и Сената закони в полза на гражданските права на малцинствата заради влиятелните демократи от Юга, които само се наричат демократи, ала са си чисти расисти. И то при все, че на изборите през 1940 г., когато победата на Франк никак не е лесна, именно афроамериканският вот му ги печели.

Рузвелт не е почитател и на евреите. Въпреки че има и съветници, и министри от този етнос, президентът заявява: „Това е протестантска страна и към евреите и католиците се проявява мълчалива търпимост ”. По повод на хитлеровата политика на холокост, Рузвелт също не е категоричен, а пуска витиеватата фраза: „Това не е въпрос свързан с държавното управление ” и отказва да направи политическо изявление. Все пак Америка приема 22 000 политемигранти от Германия, много от които са именно евреи. Президентът обаче го прави от практичност – „купува мозъци”. Неслучаюно обаче отявлен антисемит отговаря за еврейската имиграция с цел да осигури за президента спокойствие, че са създадени всички възможни пречки пред бягащите от нацисткия терор. След 1942 г. мнението му се променя, когато вижда какви чудовищни размери и колко милиона жертви взема войната на Хитлер срещу израелския народ. Само че Рузвелт и Чърчил измислят как да спасят страните си от мощната емиграция на евреи от Европа – насърчават заселването им в Палестина, а техните наследници подпомагат създаването там на държавата Израел. А в същото време убеждават арабите, че няма нищо подобно.

Както Чърчил правилно е казвал, влизането на САЩ във войната осигурява спечелването ѝ от Съюзниците. Въпреки че Британия е изтощена към края на 1942 година комбинацията от човешка сила на СССР и индустриална мощ на западните нации дава увереност, че в дългосрочна перспектива ще победи Германия и Япония. Така и става. С надушването на победата над врага, тримата големи лидери започват все повече да обтягат отношенията.

В тройката Рузвелт най-често играе помирител между „братовчеда” Чърчил и „Чичо Джо”, както двамата западняци наричат генералисимуса на СССР. Въпреки споровете си, „тримата тенори” лесно се разбират за разпределението на силите в следвоенна Европа. Включително 90% руско и 10% западно влияние в България.

Въпреки че е най-млад от Тройката, Рузвелт не доживява капитулацията на Германия на 8 май и настъпването на мира на 9 май 1945 г., който влиза в историята като Деня на победата над нацизма във Втората световна война.

Рузвелт, който както вече писахме е прикован за инвалидната количка едва 38-годишен, е само на 63 години през 1945 г., но здравето му се влошава. Навлязъл в четвърти мандат като президент, всяко дребно нещо му струва ужасяващи физически усилия. Ако не би имало война, той би се оттеглил със сигурност на редовни избори през 1944 г. Само че такъв вот изобщо не е проведен. Освен парализата, той развива тежко сърдечно заболяване, страда от високо кръвно, почти нищо в организма му не работи. След Конференцията в Ялта в самото начало на 1945 г. той само веднъж се появява пред Конгреса. Следващите два месеца се скрива от обществото.

На 30 март 1945 г. отива в Уоръм Спрингс за почивка преди конференцията в Сан Франциско, на която ще се основе ООН. На сутринта на 12 април той седи в кожен стол и подписва писма. Преди обяд оставя писалката си и се оплаква от внезапно главоболие, след това губи съзнание. Извикан е лекар, който потвърждава, че Рузвелт е получил масиран инфаркт. В 3.31 сутринта е обявен за мъртъв.