през 1937 г. започва да пее в ефира

Двамата с Гюрга Пинджуурова са първите изпълнители и първите звезди на народната песен, които чува едновременно цяла България и се влюбва в гласовете им. Тази слава обаче не прави Машалов богат. Той продължава да боядисва. Издаването на първата му грамофонна плоча също не го отказва от почтения му занаят. Едва през 1952 г. – 8 години след идването на соца, той сменя професията, която го е хранила четвърт век. Постъпва като солист на новоучредения ансамбъл на народната армия. Което пък се оказва виза за пътешествия с концерти по цял свят във време, когато 90% от българите не са излизали от страната си.

Машалов не е само певец, той е и вманиачен събирач на народни песни. Непрекъснато ги търси, записва ги, веднага ги разучава. Тази негова страст се прочува и хилядите му почитатели непрекъснато му изпращат писма с нови и нови песни. На върха на славата си, само на 48 години, Борис Машалов умира на 16 юли 1962 г. До днес остава ненадминат изпънител на песните от родната си Северняшка фолклорна област.

Най-големият майстор на хитове от Граовската област – сърцето на Западна България, пък е Павел Сираков. Роден в семейството на майстор на народни инструменти и самодейна певица, той поема занаята на баща си и взема таланта на майка си. Дълги години Павел е дърводелец, издига се чак до директор на предприятие в бранша. Вероятно никога не би станал прочут певец, ако синът му Румен не се бе превърнал във водещ народен музикант. Изпълнения на бащата случайно са чути от шефа на редакцията за фолклор на националното радио Георги Бояджиев през 1961 г. Така