Как успяхте да станете толкова добри приятелки?

Ивета Григорова: Може би роля изигра и факта, че аз съм я родила много млада, на 20 години и все още не се чувствах достатъчно пораснала, за да бъда осъзната майка и така може би заедно израствахме във времето, след което станахме като сестри и в последствие приятелки.
Тя е частица от мен. Не я контролирам, просто съм плътно до нея и зад нея, и ако усетя отстрани, че някъде бърка, е нормално да поговоря с нея. Тя като малка искаше да стане модел, а аз реших, че още не е достатъчно зряла.

Луиза Григорова: Имах от 20 часа по 18 работни часа и в останалото време пътуване, спане и всичко друго лично, което можеш да направиш, и малко се бях побъркала.

Кога всъщност приключи с това?

Луиза Григорова: След последното ми пътуване, което беше в Лондон и след това влязох в Натфиз.

Ивета Григорова: Първоначално като разбрах, че иска да кандидатства в Натфиз бях категорично против. Ние преди това никога не бяхме обсъждали това, че тя иска да става актриса. Тогава й казах, ме тя има перспектива да се занимава с нещо много по-различно, да продължи моя бизнес. Наистина не съжалявам, че в крайна сметка я подкрепих, застанах зад нея, защото аз мисля, че всеки човек си има своя път, всеки човек е различна вселена и има съдба.

От това, което казваш оставаме с впечатление, че много вярваш в астрология?

Ивета Григорова: Всяка сутрин си чета хороскопа, но не на всяка цена. (смее се)

Вярващи ли се?

Луиза Григорова: Чувствам се добре като отида на църква, но това не значи, че съм на 100% в религията. Без вяра сме за никъде.

Какво мислите за бежанците?

Луиза Григорова: Много сме толерантни към всичко… всеки трябва да си заслужи мястото.

Може ли да се каже, че си имала много житейски препятствия през живота си?

Ивета Григорова: В онези години не беше лесно да създадеш такъв бизнес, всичко беше контролирано от мутрите.

Всичко започва с една твоя снимка, забита с нож.

Ивета Григорова: Да, тогава се изплаших. Въпреки това реших да продължа, за да успея.

Наистина ли си се омъжила твърде рано?

Ивета Григорова: Да! (смее се)
Ние се оженихме, защото искахме да сме заедно, тогава родителите ни ни ограничаваха, аз имах вечерен час, а така ми се излизаше и така ми се живееше! Искахме да се забавляваме, обичахме се. С първия ми съпруг изживяхме всякакви емоции.

Кога в този период се появи Луиза?

Луиза Григорова: Веднага. Всичките пари, които събрахме за нашата сватба и докато не пръснахме и последната стотинка обикаляхме цялото Черноморие, където съответно сме заченали Луиза.

Вие се разведохте след 10 години?

Луиза Григорова: Аз вече бях във възраст, в която ясно разбирам какво значи това. Скоро след това ги видях поотделно много щастливи с други.

Ивета Григорова: Може би е доста нестандартно, но нашите семейства сме много близки. Моят настоящ съпруг и бившия ми съпруг са най-добри приятели, те се виждат всеки ден, чуват се постоянно.