Преди много години, когато Васил Божков реши да създаде достойни за хората, които обичат добрата храна заведения и направи от старата сладкарница Пролет и ресторант Грозд модни места, те бяха високото ниво в милионния град.

После нещата се закучиха и известна бизнесдама в наша компания видя и показа на персонала хлебарка в своята салата, която не бе лесно да зърнем в полумрака на Грозд. Но беше ужасяващо.

След ремонт, ресторантът е просветнал. Интериорът е модернизиран, но е запазил стила на добрата стара къща. На това казваме ДА!

ДА и за запазването на стила на менюто – нещо старо, нещо ново и нещо назаем според американския сватбен принцип. Старото са предложенията от домашната кухня и най-доброто от Балкантурист като шницела например, както и приготвянето на всичко в кухнята на ресторанта. Новото са европопълненията. А онова назаем е виненият лист.

Твърдо ДА казваме и за картините по стените, които придават класа на мястото, понеже са избрани с вкус.
Както се казва във вица: Дотук добре!

Някои неща обаче идват в повече, например един яркосин шкаф в интериора, който няма нищо общо с хармонията наоколо. Де да беше само той – проблемът би бил никакъв. Ала не е...

Много в повече идва откровенното нарушаване на закона за пушенето. От вратата хората питат: пушач или непушач. На нашето недоумение от такъв въпрос, обясниха къде се дими (дискретно казват), а къде не се.

И накрая, твърдо НЕ за фамилиарното, та чак невъзпитано държание на персонала. Нито някой му иска оценките, нито пипането на раменете на гостите е допустимо, нито на келнера се дава право да раболепничи пред едни клиенти и да иронизира други. Така не се прави. Обидно е и е жалко!

„Благородството задължава”, казват франсетата. Прави са, понеже, когато келнер ясно показва лично отношение към един и пренебрежително към друг, а те все са клиенти, това нито е умно, нито е достойно за място с история като Грозд.

Хвърлихме очаквания бакшиш, разбира се, но лошото чувство остава.