НЕ! Копитото – черна дупка на върха

Не може да не сте гледали някой филм на ужасите, в който група младежи се озовават в приятна на пръв поглед планинска хижа или хотел, но вратите се затварят и това е началото на трилър.

Точно така се почувствахме, когато се озовахме на едно от местата, които би трябвало да бъдат най-атрактивни в София или поне бяха такива десетилетия наред. Думата ни е за хотел Копитото, разположен точно до телевизионната кула на един от най-известните върхове на Витоша.

Навремето до това място се стигаше или пеша от Бояна нагоре, или пък с най-стария в България лифт – Княжевския. Него вече го няма, а повечето хора предпочитат да се „катерят” с автомобили.

При соца ресторанта с прекрасна тераса на Копитото беше истински хит. София в краката, възможност за дискретни срещи, отбрана публика. Ето това привличаше като магнит мнозина. Не е случайно, че култови сцени от още по-култови филми като комедията Кит или пък не по-малко класическия клип Надежда на Борис Годжунов, че и цели забавни програми от златната епоха на естрадата ни, са снимани именно на Копитото.
Преди 15 години обектът беше даден при приватизацията на Костов на близки до неговия приятелски кръг братя, които имаха съвсем друг бизнес. Тогавашният премиер обичаше да прави тайни срещи на Копитото. За една от тях – с Първанов и Добрев преди сдаването на мандата, даже избухна скандал, когато бе разкрита от журналиста Юлий Москов преди година – година и нещо.

Та братята съградиха нов хотел на мястото на старата кръчма. Държавата най-меко казано много им помогна. РВД – фирмата стана любима хранилка на властта и нейните приближени именно по Костово време, инвестира милиони като предплата служителите й да си почиват в бъдещия туристически комплекс и така той бе съграден.

Днес, ако погледнете от София към Копитото, „един прозорец още свети”, както се пееше в песента, призоваваща „върнете се и си простете и непростимите неща”. Ала, когато се озовете на върха при хотела, съвсем нормален наглед, първо ще ви посрещнат многобройни листчета, налепени по плъзгащите се и по въртящата се врата. На тях пише, че излизането на терасата ще ви струва 5 лв.

Попаднали вътре, ще се озовете като сред декор от филм на ужасите. Приглушени светлини, работещ телевизор, мебелировка от преди 15 години. Времето сякаш е спряло. И няма никого.

Ще надникнете към терасата,чудейки се на кого да платите петте лева, ще подходите към остъклената част от другата страна на бара, която преди беше отворена и в чието подножие се стеле цяла София. После ще понечите да се качите до ресторанта, който бихте си представяли, че в един друг живот и в една друга държава щеше да бъде един от най-добрите в милионния град. Да, ама не.

И най-призрачното е, че няма никого.
Изведнъж в гръб се явява невчесана и свадлива госпожа, която ви пита какво търсите, а вие очаквате в този миг вратите да се заключат, а тя да ви нападне с голям кухненски нож. Или с брадва. Като в екранизация по Стивън Кинг.

Ще побързате да се върнете назад и с радост ще установите като Галилей, но не за Земята, а за вратата:„и все пак тя се върти”. Ще излезете. Ще запалите колата. И дим да ви няма. Понякога софийският мръсен въздух е по-здравословен от чистия там горе, на върха, ще си кажете като герой на Богомил Райнов, който за една бройка е отървал живота си в поредното приключение.
Звучи парадоксално, ала Копитото с този призрачен хотел, макар и връх, е като черна дупка, надвиснала над София.