Двете фукли беше първата от типа уютни сладкарници в София, които сега – над 20 години по-късно, вече са безчет. Какво имаме предвид? Те нито са по соц - сиви и мижави, с гаднички сиропирани торти с розички, клисави баклави и боза, каквито бяха повечето в началото на 90-те, нито са тип Виенски салон – нафукани, с мяра или без мяра, евро- или псевдоевро. Нещо домашно, не само при направата на сладкишите, но и при обстановката с повечко дърво и дантели,  бележеше малката сладкарница на ул. Кърниградска и я направи хит. Ако помним правилно, чисто по български, двете фукли се разделиха и едната се превърна в идеолог и собственик на 100 грама сладки. Другата запази марката. Но я пренесе на доста по-безличен адрес: бул. Христо Ботев. Там помещението е приветливо и светло заради големите витрини, не е на улицата, а една идея по-високо в бивш партерен апартамент. Ала атмосферата не е същата. Отблясъците на метал идват в повечко. Също и сладкиши. Ако нещо се е харесвало преди повече от 20 години, когато вкусът е бил съвършено различен, а конкуренция на практика не е съществувала, днес нещата стоят по коренно различен начин. Ретрото хем е на мода, хем се харесва у нас, ала не винаги. Вместо да наблягат на топлите есенни пайове, с които се прочуха в София и я научиха да ги яде вместо соц кексовете, те са пренебрегнати на витрината заради сладкиши като трюфелната торта. Тя не е лоша, ала е далеч от онова, което се търси – прекалено е тежка, прекалено маслена, прекалено голяма, прекалено геометрична. Само един поглед по сладкарските витрини на заведенията, които правят модата в бранша като Конфети, Орсети, че и 100 грама сладки, говорят на различен език. И със сигурност нещата им изглеждат много по-изискани и са доста по-обрани по вкус, както се иска от публиката.