Понеже с наближаването на четвъртвековния юбилей от преврата на 10 ноември ще става все по-модно да се връщаме години назад към зората на демокрацията, днес решихме да се подсетим за най-известните заведения. Започваме с две вериги, които бяха символ на софийската средна класа.

Мис Каприз изгря в самото начало на 90-те години и създаде нови стандарти в правенето на пици и пицерии. Близък до кмета на София Софиянски, собственикът направи прочута верига, разработи и нея, и доставките по домовете. Истински култ беше заведението му в Лозенец под Японския хотел, което си беше нещо като златен стандарт на онова далечно време преди 20 години. Днес сигурно сте позабравили за Мис Каприз. Няма го и споменатото заведение, и друго култово – на Гарибалди. На бул. Стамболийски преди мола, на Арсеналски и забутаната пицерия на ул. Коста Лулчев, недалеч от хотел Плиска, който вече не е хотел Плиска, са бледа сянка на миналото величие. Както бе написал великият поет ВерленМ „империя в края на своя упадък”.

Подобна е съдбата и на първата сладкарска верига Лучано. Отдавна вече култовият виенски салон на ъгъла на улиците Московска и Раковски не е неин. Няма ги и популярните обекти срещу Народния театър и на ул. Шишман. Даже цехът със сладкарница в Борово е история. Един развод, вследствие на министерски мандат, доведе до разпада на могъщата някога верига. Тя направи едно семейство от будкаджии – милионери. До преди дни съществуваше на инат първата сладкарница Лучано – на бул. Витоша, преди входа на Южния парк. В онова, което старите софиянци помнят като някогашното кино Петър Берон. И понеже започнахме с 10 ноември – именно от това кино, освен сладкарницата, започна своя път и бълргарската десница – там на събрание бе учреден Клубът за гласност и демокрация, който направи звезди родните дисиденти и първи седесари.