Конфети е едно от най-модните и най-приятните заведения в София. Всъщност е и единственото, което възроди славата на някогашните „творчески” клубове. Защото каквито и препирни да има днес, това е единственият възкръснал от онези славни ресторанти в центъра на София, които събираха гилдиите. Конфети заема мястото на Клуба на журналистите на Графа. Навремето там можеше да се влиза само с карта. Човек не можеше да води повече от 1 придружител, дори за децата понякога имаше проблем. Млади и стари журналисти, даже и големите босове в бранша от онова време, се радваха на компанията си в заведението. Да, днес го няма нито отварящият се таван, който позволяваше да се продуха задименият вътрешен салон, нито ретро обзавеждането и огледалата за разкош, нито прочутите в цяла София сладкарски специалитети като целувчената торта Безе и млечната баница, нито старите келнери – не по-лоши от онези в прочутите парижки кафенета и доста приличащи на тях, както и цялото заведение. Но Конфети го има, вдъхва живот на старото и златно място, държи се от наследника на славен журналист.

Какво да кажем за другия култов клуб – този на кинодейците. Днес на неговото място на ул. Екзарх Йосиф, където се смениха всякакви заведения – от култовия в край на 90-те години бар енд динър Планета на олигарха Грашнов до чалготеката О’Азис на продуцента на ромския славей, се е ширнал евтин хипермаркет от немска верига. Клубът беше забележителен с уникалната си кулинария – от телешкото вретено до шамролките и шоколадовите пури. Няма ги бохемските компании, нито т.нар. „златни премиери”. За онези, които не знаят – българските игрални филми имаха две премиери – една гилдийна и закрита, която се празнуваше с банкет именно в Клуба на кинодейците, и още една – в кино Благоев на ул. Алабин, което след приватизацията пустее, въпреки че има фанстастичен салон. Някои по-богати продукции си позволяваха след откриването през 1981 г. на НДК, вместо в Благоев, да правят премиерите си в първа зала. Поканите бяха съответно със сребристи или златисти надписи.

Най-хай от всички арт клубове на гилдиите беше този на любимия творчески съюз на Тодор Живков – Писателския, оглавяван от любимия поет на Тато – другаря Любомир Левчев, наричан на майтап Милиончев, преминал напоследък със сина си на десния политически бряг. Най-недостъпен, най-изискан, най-елитарен, той събираше авторите на идейно-възпитателните произведения за масите и им позволяваше да харчат наволя огромните си за времето хонорари – имаше немалко писатели и поети, които вземаха десетки хиляди лева за една книга – пари, за които средностатистическият българин се трудеше цял живот. Най-красива къща имаше Клубът на архитектите на ул.Кракра, в чиято градина днес са две приятни, но не и първокласни заведения – ресторант и бар, далече от старата слава на мястото.
В следващия брой очаквайте в нашата Епопея любопитни факти за театралните клубове, понеже артистите нямаха Съюзен клуб, но затова пък всеки софийски театър имаше свой собствен.