Който е от София и е на около 40-45 години няма начин да не си спомня Кравай. Това беше едно от българските подобия на фаст фууд. Готина концепция: като се почне от народняшкото име, западняшкия за началото на 80-те, когато направиха заведението имидж на интериора и екстериора и се стигне до новия тип закусвалня, толкова различен от типичните дотогава баничарници.

Кравай се превърна в епицентъра на бунтовниците без кауза, сърдитите млади хора, алтернативните типове. В това число влизаха рокери, пънкари, уейвове. Историята продължи и в първите години на демокрацията, когато никой софийски млад човек от класа не пропускаше да се весне поне за малко на култовото сборище.
Апропо, по-старите представители на златната столична младеж също бяха доволни – Кравай се яви наследник на тяхното място, наричано Монте Карло, което е събирало днешните 55-65-годишни пак около зоната на НДК, преди да го вдигнат „НДК-то”, както му викат софиянците в повече.

Заведенията от веригата Милина бяха другият соцопит за налагане на фастфууд концепцията в нашите условия. Те бяха доста по-добри от сегашните им бледи копия – Форнети и тем подобни. Първо, заради по-вкусната храна и второ, заради факта, че все пак не бяха просто будки, а уютни малки закусвални. Няма как да не помните поне Милината на ъгъла на Графа и Канала, която съществуваше едва ли не до Милениума. Какво имаме сега вместо добрите стари адреси доказано вредната храна на Макдоналдс и разните там подобия.

Соцът не успя да направи по-добре само един тип попкулинария. Става въпрос за пиците, наричани кой знае защо – явно в изблик на ненужен езиков патриотизъм – Гарнирани пити. Имаше ги тук-там  - някои по-добри от други, сред качествените бяха например едни на сегашния бул. Мадрид, но бяха въздебели, с много малко и недотам красиво изгелждащи салами и кашкавали отгоре.