Една легенда се завръща. Надпис: Coming soon, което ще рече Идва скоро, стои от двете страни на входа на може би най-легендарната дискотека в София Червило. Намира се във вековната сграда на Централния военен клуб, където при избухването на демокрацията 1989 г., пък и до средата на 90-те години се помещаваше неговата библиотека. После в пристройката към Военния клуб на жълтите павета се нанесе Червило.
Мястото, което бе преобразено,  беше като парченце Европа насред доста грозната и възсива София на 90-те години. Екстравагантният интериор, готината музика и доброто пиене  (в онези години на масови ментета това си беше силен коз) бяха предостатъчни, за да направят клуба популярен.
Когато дискотеката превзе и терасата под вековните дървета на Царя и нямаше по-горещо място в лятна София, където да се срещат богатите и красивите, яките и нежните и каквито искате още социални групи, нямаше вече кой да бие Червило.
От него тръгна културата на фейсконтрола, който моментално превърна публиката в адитория тип Ако някой не е някой, значи не е тук. Червило така хареса и на златната столична младеж, а постепенно, след като тя превърна мястото в хитово и модно, даже и мутрите и мутерсите си заплюха клуба. Мая Илиева с нейната дамска свита идваха да флиртуват с млади мъже, после дори босове като Маргина.  Дотолкова, че в средата на следващото десетилетие добре облечените бизнесмени направо го превзеха.
Това постепенно оттласна другия тип посетители – младите хора от София, които направиха мястото това, което беше – институция на нощния живот и ърбън културата. И логично се стигна до заника на Червило. После то изчезна също толкова внезапно, колкото се беше и появило.
Ето, че сега се връща на Царя...
Всъщност, единственият друг нощен клуб, който можеше да се мери с Червило и пак се пръкна в средата на 90-те и откара до началото на новия век, беше Спартакус. Картата за него беше по-впечатляваща и от златна кредитна, ако човек я размаха пред познатите си. Всички известни личности се тълпяха в миксклуба – първото място в България, където различната сексуална ориентация не просто се толерираше, ами се превърна в мода. Спартакус наследи друг клуб - Ескалибур, а след повяхването си,  залезе. И отстъпи на книжарница, която от години не си плаща наема на общината и дори я съди, понеже уж мястото било на т.нар. студентска кооперация. Тя пък цял преход стопанисва златната площ в подлеза на Софийския университет.