Преди 16-17 години, когато ресторант Уно и особено неговата т.нар. BBQ Garden се прочуха в софийския елит, братя Митови се явиха първите модерни ресторантьори на големия град. За онези от нас, които ги познаваме, онези години бяха удоволствие, а за разните „шефове” от тв риалитита и за столичаните в повече нашият днешен разказ ще дойде като история. За радост, с продължение. Уно беше първият хубав италиански ресторант в София. Даже тогавашният премиер Костов хапваше там. И пиеше Мерло от Стамболово – представете си колко отдавна е било, щом това беше много хубаво вино. Публиката беше от пъстра – по-пъстра – от Светлин Русев до Елена Петрова и обратно. Всичко действаше на схемата Малкото е красиво. Братята тръгнаха от Уно на Раковски и стигнаха върха си с Енотека Уно на Левски. Чудесно е, че и двата ресторанта днес са възродени. Спираме се на бившата барбекю градина на Уно, която днес се казва Вино, вино. Пътечката до входа, застлана с калдаръм, хем по италиански, хем по старобългарски маниер, вече е заета с маси. До вратата го няма таблото с визитките, което навремето трябваше да внуши, че Уно събира каймака – „ако някой не е някой, значи не е тук”, както се шегуваше добрият стар Миодраг Иванов. Семплата италианска обстановка е леко променена с много цветови изригвания и декорации, но без да се наруши духът на мястото. Там, където имаше камина и фурна, сега е стъкло. Но пък масите в дълбочина са отделени с леки завеси и позволяват дискретност. Нещо, което хората, идващи на това място – банкери, държавници, звезди, ценят със сигурност. Менюто е достатъчно голямо, не е дебело като Война и мир, както в ресторантите, които си въобразяват, че са добри. Онова, което опитахме – и като салати, и като месо, и като десерт ни се хареса. Обслужването беше едновременно усмихнато, приятно и дискретно – в смисъл, ненатрапчиво, както обичаме.