Интериор като студио на Централната съветска телевизия от 1983 г. Празен ресторант, в който обаче на влизане ви питат имате ли резервация. И предполагат, че ще намерят място единствено на импровизирания бар на втория етаж. Въпреки, че сте двама, молите да ви настанят така, че да можите да оставите някои неща на отделен стол. Но нарочно ви настаняват на маса с два стола. Молите отново за трети. Надниквате в менюто, където насред момици и листни зеленчуци, се спирате на две от малкото възможности за получаване на реална салата и реално основно – простичка шопска салата и още по-простичка свинска вратна пържола. Поглеждате към кухнята, която не изглежда кой знае как (леко като от столово хранене), освен че се вижда стерилна, по начин, подходящ за болница и не подскказващ много усилено готвене. Носят ви стола след десетина минути с изненадващата реплика: „Столовете ни са скъпи”. А вие си спомняте за прочутия слоган на печално известната фалирала КТБ: „Клиентите са ни скъпи”. Интересно е на този фон, че някой разпространява из София вестта, че Космос щял да бъде първият български ресторант в Мишлен – световният гид за най-добрите заведения. Като сме посещавали достатъчно от тях, трябва да отбележим, че забелязваме съществена разлика в стандартите навсякъде и във всичко. Но знае ли човек.