2 извънредни години, вижда ли му се краят?

14 март преди две години беше първият ден на извънредното положение, което започна с проби и грешки на 13 март, в самия край на работния ден – към 5 без 20 следобед. Причината беше официалното обявяване на първите случаи с коронавирус19 в България в нощта срещу 8 март, за които се знаеше поне от 1 март, но бавеха съобщаването.

Като ни подкараха, и досега сме в извънредно положение – в момента официално поне до 31 март. През последните седмици позабравихме коронавируса, понеже от 24 февруари сме на вълна войната в Украйна – на 500 км от нас. Нова извънредност. С новия устрем на бежанци към страната – този път много повече, отколкото ни докара предишният сблъсък на Великите сили – в Сирия преди 6 и половина години.

Вижда ли му се краят?

За примирието надеждата ми е във френския президент Макрон, който има нещо като месец до изборите с първи тур на 10 април, на които се разиграва вторият му мандат и е най-заинтересован да реши проблема.

Ако не стане тия дни, има шанс около и след 16 април (в небето работите се гледат плюс/минус 5 дни от датата), казват астролозите. Не се смейте на този довод – в края на 2019 г., когато разправяха, че през 2020 г. ще ни затворят по къщите и военни ще ни нареждат от телевизора как да живеем, а половината бизнес ще фалира в рамките на 2 г. никой не им вярваше.

 На Путин и Зеленский не разчитам – и двамата са народни артисти. А изборите, които Демократите на Байдън трябва да вземат са чак наесен, когато се преизбира и Си Дзинпин.

За коронавируса в България със сигурност не разчитам на правителството. Г-жа здравният министър обещаваше по 500 000 ваксинирани на месец, а те са 5 пъти по-малко, да не говорим, че са най-вече бустери.

Не искам да мисля за комбинация от война и коронавирус19 продължително време. Дано да приключим с тези две извънредни години и да изгрее слънце – за нас и за целия свят!

Борис Ангелов