Аз съм бивш учен от НАСА: това са планетите, на които наистина може да съществува извънземен живот

Воден свят, управляван от октоподоподобни същества.

Планета, разделена от светлина и мрак, на която слънцето никога не изгрява.

И ад от лава, където разтопена скала се излива от небето.

Това не са описания на чужди светове от научнофантастичните романи, а някои от „екзопланетите“, които е най-вероятно да приютяват извънземни в момента.

Десетки от тези екзопланети - планети, които обикалят около звезди извън нашата Слънчева система - които са класифицирани като „потенциално обитаеми“ или „подобни на Земята“, са документирани с примамливи подробности в нова книга.

В книгата „Световете, които разтърсиха науката“ д-р Лиза Калтенедж, бивш рецензент на мисиите на НАСА, пише, че астрономическите постижения през последните три десетилетия означават, че живеем в „напълно нова златна ера на изследванията“.

От 1992 г. насам, когато е открита първата екзопланета, само в нашата галактика са потвърдени още 5 000 такива.

От тях 70 съдържат точните съставки за съществуването на живот.

Като се има предвид, че някои от тях се намират на 17 000 светлинни години - което би отнело 6,9 милиона години, за да се стигне до тях с най-бързата човешка машина - сондата на НАСА „Джуно“ - д-р Калтенеге казва, че следващото предизвикателство пред човечеството ще бъде да прояви креативност, необходима за действително откриване и общуване с извънземни форми на живот.

Надявам се, че ще успея да предам колко трудно ще бъде търсенето на извънземен живот", пише д-р Калтенегер в книгата си. „Възможно е дори да не го разпознаем, когато ни гледа в очите.

Откакто през 1992 г. за първи път е документирана първата от тези „екзопланети“ - подобен на Юпитер газов гигант, наречен „Димидиум“ - досега са открити зашеметяващите 5 000 планети извън нашата Слънчева система.

„За да решим пъзела на тези нови светове, трябва да използваме широк набор от инструменти, като например култивиране на цветна биота в нашата биологична лаборатория [...] и да се върнем назад в дългата история на еволюцията на Земята, за да намерим улики за това какво да търсим“, обясни тя.

Д-р Калтенегер, която е и основател на Института „Карл Сейгън“ в университета „Корнел“ и професор, заяви, че Земята ще трябва да се превърне в „нашата лаборатория“, докато тестваме нови идеи за това как животът може да се развива по различен начин в галактиката.

 Според Лабораторията за обитаемост на планетите към Университета на Пуерто Рико в момента 29 от идентифицираните скалисти екзопланети имат най-голяма вероятност да поддържат живот или поне такъв, какъвто го познаваме на Земята.

Според астрономите още 41 планети изглежда са „водни светове“ или мини-версии на планетата Нептун в нашата Слънчева система, което ги прави възможни, но по-малко вероятни кандидати за извънземен живот.

Огромният космически телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ (JWST), който стартира през 2021 г. и събира светлина от далечния космос с огледало, надхвърлящо шест пъти размера на известния му предшественик „Хъбъл“, доведе до множество нови открития на екзопланети.

JWST е първият телескоп, способен да улови достатъчно светлина със своето 21,3-футово (6,5-метрово) огледало, за да изследва химическия състав на атмосферата на други скалисти светове - каза д-р Калтенегер пред Big Think.

Размерът - отбеляза тя - е ключът към събирането на светлина.

„Представете си кофа: колкото по-голяма е тя, толкова повече дъждовна вода може да събере [...] Огледалото на телескопа работи по същия начин: колкото по-голямо е то, толкова повече светлина може да събере.

Според д-р Калтенегер признаците за извънземен живот на други светове са „изписани в светлината на планетата - ако знаете как да я разчетете“.

Тъй като светлината от далечни звезди преминава през атмосферата на екзопланетата или се отразява от нея, както се изразява тя, „химическият състав на атмосферата на чуждия свят е кодиран в светлината, която пристига в моя телескоп“.

Повечето отдалечени планети, като този лавов свят, CoRoT-7 b, на 489 светлинни години от Земята, биха били твърде наказателни в безкрайната си магмена топлина, за да поддържат някога живот.

Но ето само три от отдалечените звездни системи, чиито екзопланети предлагат в светлината си дразнещи улики, че в тях може да има неоткрит извънземен живот.

Кеплер-62 - звездна система с глобални океани

„Животът, който никога не е напускал океаните, може да бъде завладяващо странен, отколкото някога сме си представяли“, пише д-р Калтенегер в „Чужди земи“.

А звездата „оранжево джудже“ Кеплер-62, намираща се на около 980 светлинни години от нашата Слънчева система, има поне два вероятни водни свята, които обикалят около нея: Kepler 62-e и Kepler 62-f.

И двете екзопланети са с размерите на Земята и Нептун, като според изследователски документ на НАСА от 2015 г. Kepler 62-f е една от „най-обещаващите открити планети“ за поддържане на извънземен живот. Но какво може да живее там?

Когато си мисля за големи океански светове, се сещам за октоподоподобните същества, хептаподи, описани в научнофантастичната новела на Тед Чианг от 1998 г. „Историята на твоя живот“, послужила за основа на филма „Пристигане“ от 2016 г. - казва д-р Калтенегер.

В научнофантастичната драма от 2016 г. на режисьора Денис Вилньов, автор на тазгодишния блокбъстър „Дюн“, високи извънземни същества с пипала учат човешка лингвистка в ролята на Ейми Адамс на език, който буквално променя възприятията ѝ за пространството и времето.

Според д-р Калтенегер всички напреднали същества на водните светове на Кеплер-62 най-вероятно ще бъдат също толкова трип и разширяващи съзнанието, макар че тя е скептична относно способността им да овладеят космическите пътувания като съществата в историята на Чаинг.

Животът на тези светове би бил под вода, без лесен достъп до метали, електричество или огън за металургията - каза тя скоро след като космическият телескоп „Кеплер“ на НАСА откри за първи път световете.

Въпреки това тези светове все още ще бъдат красиви сини планети, обикалящи около оранжева звезда - добави астрофизикът - и може би изобретателността на живота, за да стигне до технологичен етап, ще ни изненада.

Дори и без напреднал космически живот, д-р Калтенегер има надежда, че световете от Кеплер-62 един ден могат да бъдат отлични дестинации за човешки туризъм.

Тези светове могат да бъдат едни от най-добрите места за сърфиране в космоса - каза тя.

 Trappist-1 - светове на залеза със светещи водорасли

Само на 40 светлинни години от Земята, плътно подреденият клъстер от екзопланети, обикалящ около червеното слънце Трапист-1, изглежда има три съседни свята, разположени в неговата „обитаема зона“ - и всички те биха могли да поддържат живот, според д-р Калтенегер.

Колко по-напред щеше да е капацитетът ни за космически пътувания - пита тя в „Чужди земи“, - ако имаше още един обитаем свят в орбита около нашето Слънце, да не говорим за няколко.

От седемте най-близки до Трапист-1 екзопланети, наречени от Трапист-1b до Трапист-1h, две от тях привличат вниманието на астрономите с меките си температури и други „подходящи“ характеристики: Trappist-1e и Trappist-1f.

С маса малко под 70 процента от тази на Земята, Trappist-1e обикаля около своето слънце от разстояние само 2,7 милиона мили - само малка част от 93,6 милиона мили между Земята и Слънцето.

Trappist-1f, който е само четири процента по-голям от Земята, обикаля около звездата си от не много по-далечно разстояние - само 3,6 милиона мили.

Тези извънземни светове обикалят толкова близо до Трапист-1 - така наречената „ултрахладна звезда джудже“, чиято светлина е 2000 пъти по-слаба от тази на нашето Слънце - че една година около звездата отнема само няколко дни.

Една „година“ на Trappist-1e дори не е цяла седмица, а само 6,1 дни, малко повече от една година на Trappist-1f, която се изминава за 9,2 дни.

Тази планетарна система е толкова плътно сгъстена, че планетите Trappist-1d и Trappist-1f ще изглеждат големи колкото нашата луна на нощното небе на средната планета Trappist-1e - каза д-р Калтенегер, като вероятно ще се превърнат в културни ориентири за всички извънземни цивилизации хилядолетия преди те да се срещнат с най-близките си извънземни съседи.

Всъщност някои учени смятат, че има солидна вероятност извънземният живот на Трапист-1е да изучава собствената ни планета от разстояние, ако разполага с действащи телескопи, толкова сложни, колкото телескопа на НАСА „Джеймс Уеб“.

Астробиологът от университета „Джон Хопкинс“ Джейкъб Лустиг-Йегер и колегите му вкараха атмосферни данни за планетата Земя в симулация на далечна, водна екзопланета и установиха, че извънземната версия на JWST вероятно би могла да открие човечеството.

Дори и от разстояние 40 светлинни години, точно такъв телескоп, изстрелян в орбита от извънземните на TRAPPIST-1e, би могъл да засече светлинни признаци на молекули в нашата атмосфера, които показват технологично развит живот: по-конкретно замърсители.

Хлорофлуоровъглеводородите (ХФВ) - пишат Лустиг-Йегер и екипът му в своята статия - са предложени като техносписъци поради многобройните им промишлени приложения и печалната им слава на катализатор на разрушаването на озоновия слой O3.

Проксима Кентавър - слънцето никога не залязва

Една от най-близките съседки на нашата Слънчева система, звездната система Проксима Кентавър, е отдалечена само на 4,25 светлинни години, или на около една десета от разстоянието до звездни системи като Трапист-1.

Нейният „най-вероятно обитаем“ свят, Proxima Centauri b, е приливно заключен със своята звезда-домакин, което по думите на д-р Калтенегер означава, че това е планета, „където слънцето никога не залязва и не изгрява“.

Тя си представя, че животът се събира около пръстена на постоянния здрач или постоянната зора, в зависимост от гледната точка, който разделя светлата и тъмната страна на Проксима Кентавър b - ползвайки точното количество слънчева енергия на звездата си, за да оцелее.

Червени пухкави облаци изпълват оранжевото небе, високо над лилавия мъх, който осейва няколкото открити острова на хоризонта - пише тя в „Чужди земи“. „Вълните се разбиват в малките участъци от брега и блестят в червената светлина на слънцето над главата“.

Прокарването на фенерче през границата към тъмната страна на Проксима Кентавър b, продължава д-р Калтенегер, вероятно би могло да доведе до откриването на много видове, еволюирали да генерират светлина сами.

В мрака можеш да различиш само малки ярки петънца светлина", представя си тя, „биофлуоресцентно сияние, което придава леко зелен отблясък на ужасяващо чуждия пейзаж“.

През 2016 г. д-р Калтенегер и нейният колега от Корнел, д-р Джак О'Мали-Джеймс, проверяват друга възможна причина, поради която животът на Проксима Кентавър b може да свети: биологичен щит, който би могъл да предпази видовете от често драматичните слънчеви бури на звездата домакин.

За времето на изригването планетата би трябвало да свети и тази промяна би могла да бъде достатъчно силна, за да се открие на планетите около близки звезди с изригвания - каза д-р О'Мали-Джеймс за изследването им, публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Теорията е само един пример за това как д-р Калтенегер и нейните колеги са приложили на практика идеята да използват най-странния живот на Земята, за да си представят разнообразието на извънземния живот на светлинни години от нас.

Подобно на съществата в най-дълбоките, най-тъмните части на земните океани - както д-р Калтенегер формулира тезата в новата си книга, - те са странно познати и все пак съвсем не са.

Източник: DailyMail