Бабата на Сияна ДО РАДОСТИН ВАСИЛЕВ

Не се обръщам към Вас с „уважаеми“, защото отдавна загубих каквото и да е уважение към Вас.

Вчера обаче за първи път, освен липса на уважение, почувствах и истинска погнуса.

Изключително цинична беше поредната Ви, но и най-жестока лъжа!

Лъжата, че Сияна е била изоставена от баща си в Плевен, при мен – майката на нейната майка!

Сияна живееше в София, където живеят и двамата ѝ родители. Там беше нейният дом, там беше семейството ѝ, там беше животът ѝ.

Сияна идваше при нас в Плевен, а по-късно и в село Телиш, където се преместихме, за да може, когато ни гостува, да играе на воля, на чист въздух и на спокойствие. Да се радва на природата, да бъде щастлива и да се храни с чиста храна, която сами произвеждахме за нея с най-голяма любов.

Тя беше единственото ни внуче. Единственото!

Обичахме я повече от всичко на света. Чакахме всяко нейно идване с нетърпение. Всяка минута с нея беше щастие, което днес никой и нищо не може да ни върне.

Нямате никакво право да изричате подобни лъжи!

И бащата, и майката на Сияна, и ние, нейните баба и дядо, я обичахме безкрайно!

Когато Вие сте били при Вашите баба и дядо, изоставен ли сте били?

Нима едно дете, което гостува на баба си и дядо си, е изоставено от родителите си?

Нима любовта на бабата и дядото е доказателство за липсата на родителска обич?

Как изобщо Ви хрумна да изречете подобна жестокост?

И още нещо, господин Василев!

Не бащата на Сияна носи отговорност за състоянието на пътищата в област Плевен!

Отговорност трябва да се търси от всички, които през годините са управлявали държавата, вземали са решения и са имали възможност да променят тази действителност.

В това число и от Вас, като народен представител, избран от същата област!

Вместо да обвинявате един баща, загубил детето си, задайте си въпроса какво направихте Вие, за да бъдат пътищата в Плевенска област по-безопасни.

Колко човешки живота трябва да бъдат погубени, за да започнат хората с власт да носят отговорност?

Дядото на Сияна дълги години служеше на България. Първо като военен, а след това като спасител. Посвети живота си на това да помага на хората, да спасява човешки животи и да служи на държавата.

Той също не заслужава да слуша Вашите лъжи!

Този човек загуби единственото си внуче пред очите ми. Преживя невъобразим ужас, тежки травми и месеци страдание.

Да, той остана инвалид. Остана с една ръка. Но му остана другата, с която може да Ви покаже какъв мъж сте!

И въпреки всичко, което преживя, той запази достойнството си.

Ние загубихме единственото си внуче. Родителите ѝ загубиха детето си. Загубихме най-скъпото, което имахме на този свят.

И вместо поне малко човечност, Вие решихте да превърнете тази трагедия в повод за политически нападки.

Не Ви ли е срам, господин Василев?

Може да не харесвате бащата на Сияна. Може да спорите с него, да го критикувате и да водите каквито политически битки пожелаете.

Но нямате право да посягате на паметта на едно мъртво дете и да осквернявате любовта на неговото семейство!

Сияна не беше изоставена.

Сияна беше обичана. Безкрайно обичана!

И до последния си ден тя беше заобиколена от любовта на своите родители, баба и дядо.

Днес ние живеем с болка, която никога няма да отмине. С празнота, която никой няма да запълни.

Не очакваме от Вас съчувствие. Но настояваме поне за едно – спрете да лъжете за нашето дете!

Защото има граници, които дори в политиката не бива да бъдат прекрачвани.

А Вие прекрачихте най-святата от тях – паметта на нашата Сияна!

Моля се на Бог никога да не ни среща с Вас!

Не защото се страхуваме от Вас, а защото след всичко, което причинихте с думите си, не желаем дори да заставаме пред човек, способен да говори така за нашето мъртво внуче.

Оставете Сияна да почива в мир!

Оставете семейството ни да носи своята непоносима болка, без да превръщате паметта ѝ в оръжие за политическите си битки!             

 Стоянка Ламбева, баба на Сияна