България няма да изпраща войски да участват в бойни действия, само за мироопазваща операция: Тагарев

„България няма да изпраща войски да участват в бойни действия, но вариантът за участие в мироопазваща операция не е изключен. Народното събрание прие декларация за това и ние участваме в срещите на коалицията на желаещите или решителните, като изключваме бойно присъствие на територията на Украйна“, коментира бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев.

Една от водещите теми в Европа в момента е разпадането на правителството във Франция. На въпроса как тази политическа нестабилност може да се отрази на ключовата роля на Макрон в търсенето на мир за Украйна, Тагарев посочва: „Според мен Макрон ще продължи да бъде активен на международната сцена и в частност върху търсенето на стабилно мирно решение в Украйна. Това е неговата роля. От друга страна, икономическата и финансова ситуация затруднява Франция в изпълнението на решенията за рязко повишаване на бюджета за отбрана или за по-голяма финансова помощ за Украйна. Макрон успява да компенсира това с готовността си да участва с войски в мироопазващи операции.“

„Проблемът с тези правителства е бюджетният дефицит. Да, затруднена ще бъде Франция да увеличи рязко бюджета си за отбрана, както всички страни членки на НАТО, но от гледна точка на ангажиментите за участие с войски това няма да се промени“, допълва Тагарев.

Той отбелязва, че не всички 26 страни членки на ЕС са готови да изпратят войски на територията на Украйна. „Много от тях имат готовност да поддържат присъствие по границите на Украйна и евентуално, ако се наложи, да изпратят сили на място. Но това се случва само при условие на споразумение за прекратяване на огъня. Не се обсъжда вариант за военна намеса без такова споразумение.“

„Тази оценка датира от 2014 г., след нахлуването на Русия в Украйна, окупирането на Крим и Донбас, и стана особено актуална след 2022 г., когато Путин ясно показа, че няма намерение да се съобразява с международни норми“, отбелязва Тагарев, коментирайки думите на генералния секретар на НАТО Радмила Шекеринска, че Русия остава най-директната и дългосрочна заплаха за сигурността заедно с тероризма.

Тагарев подчертава и ролята на България в Черноморието: „Ние имаме основна роля, която никой друг не може да изпълни. Заедно с Румъния и Турция трябва да гарантираме сигурността на морския трафик и икономическото използване на района, дори и в случаи като заглушаването на GPS сигналите. Това са функции, които не винаги са видими, но са важни за европейската сигурност.“

По темата със заглушаването на GPS сигналите Тагарев коментира, че това е повтарящ се проблем, особено за летищата Варна и Бургас, и че такива смущения се наблюдават и в Северна Европа и Балтийските страни, с над 123 хиляди случая.

Относно отбранителната индустрия на България, Тагарев посочва: „Икономическите ползи са значителни – около 10 милиарда лева оборот, но това не променя съществено сигурността ни. Всички европейски страни увеличават капацитета си, и нашата сигурност се гарантира чрез членството ни в НАТО и ЕС, чрез участие в съюзните планове за отбрана.“

На въпрос за военния парад в Китай Тагарев коментира: „Китай е вече лидер на анти-западната група страни, включително Русия и Северна Корея. Идеята, че Тръмп може да откъсне Русия от китайската орбита, трябва да бъде забравена. Европа, САЩ и няколко други страни имаме общи интереси и трябва заедно да ги защитаваме.“

Кирил Пламенов