Бойкот на работодателите заради бюджета провали заседанието на тристранния съвет

Няма да има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, след като работодателите отказаха да влязат в Министерския съвет. 

НСТС трябваше да се събере извънредно, за да обсъди проектобюджета за 2026 г. Преди това синдикати и работодатели изразиха резерви към финансовите разчети в бюджета за догодина. Днес обаче, при отказа на работодателите да обсъждат проектобюджета, синдикатите заявиха, че не разбират защо социалните им партньори не желаят да изразят своята позиция.

Аргументът на работодателите да не участват в съвета е липса на диалог, пренебрегване на исканията на бизнеса и заявка, че частният сектор ще плати крайната сметка в името на трите процента дефицит. 

Междувременно правителството реши все още да не внася за гласуване в парламента проектобюджета за догодина.

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2026. За да задържи дефицита в рамките на 3%, правителството прогнозира приходите да достигнат 42,8% от БВП, а разходите - 45,8%.

В данъчната политика основните промени са:

♦ Удвояване на данъка върху дивидентите от 5 на 10%

♦ Увеличаване на акциза за цигарите и тютюневите изделия

♦ Разширява се обхватът на стоките с висок фискален риск и електронното проследяване на транспорта

♦ Предвидено е и задължително отчитане на продажбите чрез софтуер, одобрен от НАП

Бюджет 2026 е бюджет на коалиционно правителство със сложно намерени консенсуси по параметрите на макрорамката. Плановете на кабинета предвиждат по-големи осигуровки, по-висок данък върху дивидента и по-голяма административна тежест за бизнеса.

Заради това прогнозите на работодателите са по-апокалиптични. Според синдикатите въпреки рекордните приходи и разходи бюджетът е реалистичен. Но виждат друг проблем - парите, заложени за ръста на доходите не са достатъчни. Това, което обедини работодатели и синдикати, е че кабинетът не е съгласувал план-сметката нито с едните, нито с другите.

“Това е една от малкото години, в които нито са ни викали, нито са ни питали”, сподели главен икономист на КНСБ Любослав Костов.

“Сега в никаква степен не сме участвали в подготовката на този бюджет. Очевидно е неглижиран социалният диалог”, смята председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев.

Според работодателите бюджетът е възможен само на хартия и предвидените приходи в него са нереалистични.

“Няма да се реализират ръст с над 1/3 на ДДС и на приходите с 1/3 на корпоративния данък. Има предвидени и 3,5 млрд. от изсветляване на сивия сектор, които също няма да се реализират. Отново със счетоводни трикове ще се опитат да стъкмят 3% дефицит”, коментира Велев.

Ако има проблем в бюджета, то той не е в разходите за заплати на хората, смятат синдикатите.

“Голяма част от самите заплати произлизат от действащи законодателства в МВР, в отбраната, във висшето образование, минималната заплата. Като ги извадите тези пари, всъщност не повече от 35 млн. евро е политиката, която правителството залага за ръста на доходите на хората от себе си, а не от някоя друга разпоредба”, каза Костов.

“Разбира се, че трябва да се увеличават заплатите на хората в публичната сфера, но разумно и премерено, защото има инфлация. Такива драстични увеличения не знам коя финансова система може да понесе и как да се намерят средства”, каза бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.

Според експерти сивата икономика не се намалява с увеличаване на данъци, а напротив - укриването им става по-изгодно.

“От опита си знам, че работодателите първо прибягват към увеличение на цената на продукта. След като ще се увеличи разхода, ще се увеличи и цената на продукта, който произвежда или услугата, която прави. Но някои хора могат да изгубят работата си заради увеличени разходи”, каза Христова.

Все пак държавата и социалните партньори ще седнат да обсъждат план-сметката днес.

“Миналата година бюджетът на Петкова излезе с 18 млрд. дефицит първите дни и накрая го свиха до 3%. Тази година също се говореше за 18%, а вече е 3%. Малко пипане на няколко данъка, на осигуровки и имаме ръст на определени разходи в капиталовата програма. Дългът нараства с 2-3 процентски пункта като дял от БВП, но и БВП нараства”, обясни Костов.

“Имаме един разумно планиран растеж на БВП и е важно, че е направен опит да не се променя данъчната система”, каза Христова.

Според нея условията за бизнес могат да се подобрят от разумното използване на евросредства. “Трябва по-пълноценно да се усвояват европейските програми, които имаме. Влизаме в бюджет 2026, а програмите са до 2027”.

“Разбирам, че България ще прибегне до тези средства, които ще даде новият фонд сейф на ЕС за военна промишленост и отбрана. Разбрах, че ще получим плащането, което очаквахме от Плана за възстановяване и устойчивост”, допълни тя.

Кирил Пламенов