Британското „чаено време” е много сложно нещо. Понякога дори няма чай

„При определени обстоятелства има малко часове в живота, по-приятни от часа, посветен на церемонията, известна като следобеден чай“, пише писателят Хенри Джеймс в романа си „Портрет на една дама“. Днес този ритуал остава един от най-разпознаваемите символи на Великобритания, макар значението му да се е променяло многократно през годините.

Историята на следобедния чай започва през 1840 година, когато Анна Ръсел, херцогиня на Бедфорд, усеща „потъващо чувство“ в късния следобед. Според Британския музей тя се оплакала от глад часове преди вечерята и поискала към обичайната си напитка да бъдат добавени леки храни. Така възниква нов навик, който бързо се разпространява сред висшето общество.

Напитката чай вече е позната в Англия, след като португалската принцеса Катерина де Браганса я въвежда в двора през 1662 година. Дотогава тя се използва основно като лекарство, но с кралското одобрение се превръща в моден символ сред богатите слоеве. Два века по-късно следобедният чай вече включва богато разнообразие от сладки и солени храни.

Писателката Дафни дю Морие описва изобилието на следобедния чай в романа си „Ребека“ от 1938 година:

„Онези капещи хлебчета – виждам ги и сега. Малки, хрупкави филийки препечен хляб, горещи пухкави сконове. Сандвичи с неизвестна същност, тайнствено овкусени и изключително вкусни, и онзи специален джинджифилов сладкиш. Ангелска торта, която се топеше в устата, и по-плътният ѝ спътник, пълен със захаросани кори и стафиди. Имаше достатъчно храна, за да изхрани гладуващо семейство цяла седмица.“

С течение на времето се утвърждават и предпочитанията – сандвичите с краставица се превръщат в символ на престиж, тъй като отглеждането на краставици изисква скъпи оранжерии. В пиесата „Колко е важно да бъдеш сериозен“ Оскар Уайлд споменава краставичните сандвичи неколкократно, подчертавайки социалната им стойност.

Следобедният чай получава и кралско одобрение от кралица Виктория. Любимият ѝ сладкиш със сладко от ягоди и маслен крем по-късно става известен като „викторианска торта“ и остава класика и до днес.

Ритуалът се разпространява извън частните домове, а хотелът „Лангам“ в Лондон твърди, че първи предлага следобеден чай за широката публика през 1865 година. „В най-ранните си дни следобедният чай е бил съвсем прост – обикновено няколко сандвича и един-два сладкиша, предназначени да заситят дамите между обяда и вечерята“, казва главният сладкар на хотела Андрю Гравет.

Хотел „Риц“ също превръща следобедния чай в спектакъл. В книгата „Следобедният чай в хотел Риц, Лондон“ Хелън Симпсън описва обстановката така: „Гостите сядат на розови столове в стил Луи Шестнадесети, отпиват от горещите си чаши с чай, докато нимфи от края на деветнадесети век ги наблюдават с олимпийско безразличие.“

Същата година, в която следобедният чай става обществено достояние, Луис Карол публикува „Алиса в страната на чудесата“, където осмива британските чайни ритуали. „Винаги е време за чай“, въздиша Шапкарят, превръщайки израза в културна емблема.

Междувременно работническите слоеве развиват собствена версия – т.нар. висок чай. След намаляването на данъците върху вноса на чай през 1784 година напитката става по-достъпна. Шведският писател Ерик Гайер пише през 1809 година: „След водата, чаят е естествената среда на англичанина. Всички обществени слоеве го консумират.“

Историчката Джилиън Пери отбелязва, че фабрикантите виждали в чая средство за повишаване на производителността: „Стимулиращите вещества в чая, съчетани със сладки храни, давали на работниците енергия да издържат до края на работния ден.“

В наши дни следобедният чай отново е във възход. „Следобедният чай е идеалният начин да се отбележат важни житейски моменти – рождени дни, годишнини, предложения за брак“, казва Андрю Гравет. Според него „това е преживяване, което съчетава добра храна, разкошна обстановка и достатъчно церемониалност, за да се почувства всеки гост като крал, макар и само за няколко часа“.

Социалните мрежи допълнително променят традицията. „Визуалното представяне на следобедния чай днес е по-важно от всякога“, допълва Гравет. Появяват се тематични чайове, алкохолни варианти и дори такива, при които самият чай е по избор.

В резултат „часът за чай“ във Великобритания може да означава всичко – от кратка почивка с бисквита, през обилна вечеря, до изискан ритуал без нито една чаша чай. Традицията остава жива, но продължава да се променя заедно с обществото.

Мария Пенчева

Източник: CNN