Защо младите са умни, но лениви и как ефективно да ги караме да работят: за процесниците и резултатниците?

Мнозина смятат, че младите хора днес са умни, но са лениви и е доста трудно да бъдат накарани да свършат каквото и да било. Иначе GenZ-тата имат претенции, включително и обществени, които налагат на всички. Нашият днешен психологически лайфхак е посветен на начините да ги стимулираме да работят.

Проблемите не започват в тийнейджърството, а по-рано, но тогава стават сериозни, защото мързелът надвива любопитството. Много често младият човек – все едно ученик или студент, не може или не иска сам да се справя с различни възложени му проекти или домашни работи, защото не е научен. Обикновено реакцията на по-възрастните е да го укоряват. Психолозите препоръчват прост лайфхак:  трябва да му се говори, не да се сравнява или да се критикува – така зито се научава и на саморегулация. За да може следващия път да няма нужда от подбутване.

Ако гимназистът или студентът има средни оценки – много често изобщо не е продуктивно да му се натяква. Възрастният може би трябва да приеме, че това е равнището сега. Нормално е при всички промени наоколо, ако оценката не е 6, да си дадем сметка, че нашият млад човек просто още не е готов. За да бъдем наясно как да му помогнем, трябва да изясним в разговор с него какво трябва да променим, да изменим, за да повиши резултатите.

Например, да си дадем сметка,че го караме да залага на нещо, което не е за него. Или пък има собствен интерес и дадени неща просто не го вълнуват. Дори да останем недоволни от несбъдването на някакви наши собствени мечти и планове, които сме му възложили, трябва да се приеме изборът му и да се помага, не да се укорява.

Понякога пък, при това често, може проблемът да бъде в преподавателя по даден предмет или в учебното заведение като цяло. Значи промяната, която се налага е формална.

Има и друг вариант: младият човек да се притеснения да пита или да се изявява пред класа/курса си – това е огромно предизвикателство за хора, затънали в смарт устройствата си, които започват да отвикват от нормалната овешка комуникация и имат затруднения с изразяването. Това е причинено нерядко и от липсата на истински разговори в семействата, които от съвсем малки оставят децата на отглеждане именно от най-големите врагове на знанието, познанието и съзнанието – същите тези смарт устройства.

Ако младият човек има страх от публично изказване, можем да помолим преподавателят му постепенно да отмесва фокуса като започне от препитване  1 на 1, и постепенно да го предразположи да говори и пред група. Или пък да вземем частен, което обикновено рязко подобрява резултатите.

Веднага даваме психологически лайфхак – просто ,но много ефективен, за стимулиране на успеха на частните уроци.

Щом друго не работи и ако гимназистка или студентка в първи курс не изпитва особен интерес към даден предмет, което налага да взема уроци, да не я пращаме на курсове в група или на заслужил учител, а на привлекателен студент от горните курсове. Защото в желанието си да се хареса, тя не просто ще се заинтересува от предмета, за да му направи впечатление, но и ще започне истински да й влиза в главата съдържанието. Същото важи и за гимназист или студент в долните курсове с красива обучителка от горните курсове, вместо пенсионирана преподователка.

Ще помогнем без думи на нашия млад човек да си отговори на

Вечния въпрос не мога или не искам?

И отговорът е прост: волята решава всичко. Силата на волята е продукт бързо разтворим, а темата как да я развиваме е най-съществена. Трябва да се научим да не я употребяваме там, където може без нея, а да разчитаме само на ендорфини, любопитство и интерес.

Колкото по-рядко използваме силата на волята и сами намираме интересното, толкова по-лесно живеем.

РАДОСТ, А НЕ ГАДОСТ – на това се основава образователната схема по игровия метод. Т.е. въпросът е ДА СЕ УЧИМ КАК ДА СИ СЪЗДАВАМЕ РАДОСТ.

При това трябва да имаме два типа личности:

ПРОЦЕСНИК ИЛИ РЕЗУЛТАТНИК. ТОВА СА И ДВАТА ТИПА ОРИЕНТАЦИЯ – ЕДИНИЯТ ЧОВЕК Е ПО ВОЛЯТА И ТЪРПЕНИЕТО, ДРУГИЯТ Е ПРОФЕСИНАЛИСТ ДО ПЕРФЕКЦИОНИСТ, КОЙТО МОЖЕ ДА ЗАПОЧВА ТРУДНО, НО ПОСТИГА ЩАСТИЕ.

От кой тип е човекът? Разбира се лесно по дребни неща като приерно използването на несвършен вид на глаголите – ще се позанимавам. Докато  другият тип  винаги употребява завършени форми.

Резултатникът, когато вижда голяма домашна работа, след всеки направен етап, отбелязва чавка и изпитва щастие стъпало по стъпало, но то е и за целия път.

Процесникът не се стряска от дължината на работата, но му е трудно да изпита удовлетворение накрая.

Обикновено шампионите и отличниците и в живота са резултатниците.А

А СИЛАТА НА ВОЛЯТА Е ЧОВЕК ДА МОЖЕ ДА СЕ САМОПОДДЪРЖА В РАБОТНО СЪСТОЯНИЕ.

Това не се отнася само за сложните неща, но и например да имаме волята лягаме/да хапваме в определен час.

Лесен пример е и с картата за фитнес – много хора само я държат в себе си, докато други я употребяват няколко пъти седмично. Най-волевите всеки ден или 6 от 7.

Психолозите дават и лайфхак как с воля да се преборим със себе си и да не обръщаме внимание на бавното стопяване на калориите, което машината ни показва, докато тичаме в спортната зала. Какво да правим?

Избираме атрактивна книга за слушане САМО на пътеката. И я слушаме наистина само на пътеката. Което прави неприятното занимание от гадост на радост.

МНОГО ВАЖНА Е ПРИЯТНАТА ОБСТАНОВКА ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИМ – за някого музиката не пречи, а помага да се съсредоточи, особено, ако примерно се заминава в момента със сложен предмет. Трябва да се помага в ПРОЦЕСА НА ПРЕОДОЛЯВАНЕ – ЗА МЛАДИТЕ ХОРА Е ТРУДНО И ПОЧТИ НЕВЪОБРАЗИМО ДА ПРЕДОЛЯВАТ СЕБЕ СИ.

ДОБРА ТЕРАПИЯ ЗА НЯКОЙ, НА КОГОТО Е ТРУДНО ДА СИ ОБЯСНИ НЕЩО, КОЕТО В МОМЕНТА УЧИ, Е  ДА СИ ПРЕДСТАВИ, ЧЕ ТОЙ Е ПРЕПОДАВАТЕЛ. РОЛЕВА ИГРА, КОЯТО МУ ПОМАГА САМ ДА СИ ОБЯСНИ И ДА СИ НАПРАВИ ИНТЕРЕСНО НЕЩО, КОЕТО ПРИНЦИПНО НЕ ГО ВЪЛНУВА.

ПОЛЕЗЕН ЛАЙФХАК Е ПРИМЕРНО ДА СИ ПРЕДСТАВИМ И ДА СЛЕДВАМЕ ИСТОРИЯТА КАТО СЕРИАЛ – ТЯ НЕ ЗАПОЧВА И НЕ ЗАВЪРШВА НА ДАДЕНА ДАТА, ТЯ Е ПРОЦЕС, СЮЖЕТ, С РАЗЛИЧНИ ГЕРОИ И С ЕКШЪН

ВСИЧКО ТОВА Е ВАЖНО НЕ САМО В ОБРАЗОВАНИЕТО, НО И В ЖИВОТА.

Проблемът с отлагането е част от проблема за самопреодоляването – трябва да се обсъжда заедно с родителя как младият човек да поддържа себе си, за да се справи и да си създаде алгоритъм как се прави това.

НЕПРАВИЛНО Е ДА ИМА ГРУБ КОНТРОЛ И ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИ, ОТ КОИТО ДА МУ Е НЕУДОБНО ИЛИ ДА ГО Е СРАМ – НЕ ТРЯБВА ЗАСТАВЯНЕ, А ПОДКРЕПА САМ ДА СЕ СПРАВИ – ИНАЧЕ СТАВА ИНФАНТИЛ – НЕЗРЯЛА ЛИЧНОСТ, КОЕТО СЕ РАЗВИВА С КУП ПРОБЛЕМИ В ЖИВОТА – ОТ ЗАВИСИМОСТИ ДО ПСИХИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Много съществен за българи психологически лайфхак: НЕ трябва да се крещи, а да се РАЗговаря – колкото повече повишаваме тон, толкова повече натоварваме себе си и другите

Принципно домашното възпитание от поколение към поколение се развива в годините. Така  първо става с бой, после с възприемане, че дадено нещо не е ок само със словесна атака, а сега е време нито да бием, нито да крещим, за да не го правят и нашите деца върху своите, а да се подкрепяме – да се издигнем на нивото на очакванията си, а не да потънем до нивото на компетентностите си или тяхната липса.

Ако все пак се караме, трябва да спазваме правилото да няма „ти” нападки, а да има обяснение тип „как аз се чувствам”. Така се повиква емпатия, а не се стимулира съпротива, отказ от разбиране у другия, дори да сме прави

Т.е. НЕ „толкова си глупав/мързелив/некадърен”, а „отчайвам се/чувствам се безсилен да ти помогна/нямам повече сили да търпя това”.

Добре е да показваме на младия човек кое как да подреди технически и смислово като действия, да четем заедно, да обсъждаме заедно, да търсим обратна връзка. Тази игра на взаимни въпроси и отговори е важна - иначе нещата не влизат в главата, а трябва ДА ИМА ОСЪЗНАВАНЕ.

СЪЩОТО Е, КОГАТО СМЕ ШЕФОВЕ И ПОСТАВЯМЕ ЗАДАЧА НА ПОДЧИНЕНИТЕ СИ, ЗА ДА БЪДЕМ СИГУРНИ, ЧЕ СА НИ РАЗБРАЛИ

Т.НАР. ЦЕЛЕПОЛАГАНЕ, НО И ПРОКАРВАНЕ НА ПЪТЯ, КОЕТО – АКО Е НЕПРАВИЛНО, ВОДИ ДО НЕДОБРИ РЕЗУЛТАТИ – И ЗА ПРОЦЕСНИЦИТЕ, И ЗА РЕЗУЛТАТНИЦИТЕ

Много съществено е да създадем рефлекс в младите хора, СЛЕД ВСЯКО ПОСТИЖЕНИЕ – ДАЛИ В ЦИФРОВО ИЗРАЖЕНИЕ КАТО ОЦЕНКА ИЛИ КАТО ПОСТИГНАТА ПОБЕДА В СПОРТА, ДА СЕ ВРЪЩАТ МИСЛЕНО НАЗАД И ЗАЕДНО ДА КОМЕНТИРАМЕ КАК СА УСПЕЛИ. ЗА ДА ПРИДОБИЯТ НЕ САМО УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ, НО И НАВИКА ДА МИСЛЯТ ПО СЪЩИЯ НАЧИН ПРИ ВСЯКО ПРЕПЯТСТВИЕ.

Както се шегуват кисело психолозите: обучението на децата продължава 12+5 г., а обичта към родителите – цял живот, НО САМО АКО ПРОЦЕСЪТ НА ОБУЧЕНИЕ НА РАЗВАЛИ ТОВА.

Михаил Първанов