Как мотивацията и смисълът събират под-личностите на всеки в психологическа концепция?

Приключихме последния си психологически лайфхак с темата за мотивацията, която е нашето човешко спасение в свят, в който – след като машините ни отнеха физическата форма, изкуственият интелект е напът да ни отнеме мисленето. Мотивацията, разбира се, не е всичко. В нас има много под-личности, които пък се формират заради набора от системи, в които участваме – семейство, колектив, нация. Как да ги обединим от гледна точка на психолозите – на това сме посветили днешния ни лайфхак.

Всеки има своя индивидуална психологическа концепция. Тя е резултатът от мотивирането на различните ни под-личности да работят като една. Всяка с традициите и разбиранията – културата на системата, в която участва.

Например: изяжам си всичко от чинията, не защото съм беден, а защото възпитавам в себе си и околните навика на уважение към храната като знак за вложен труд и цена, което съм получил като култура като под-личност, участващ в системата семейство. Или ям агне на Великден и Гергьовден, дори да не е любимото ми, тъй като има такава традиционна култура на българската нация, от която моя под-личност е част.

Това е просто когнитивно ниво, но е показателно.

Същото е с елегантното обличане, дори когато изхвърляме боклука – не, за да направим някому впечатление, а от уважение към себе си и към другите и да направим „модно изявление”, т.е. да покажем характера си И по този начин. Това пък е изява на културата на под-личност, която има елитаристки претенции и по-богата психологическа култура.

Външно се настройваме към системата, а вътрешно това, което наричаме „Смисъл”, е да го правим заради ценностната основа.

При прогресивна система, от която нашата под-личност се чувства част, водещ е интерес/любопитство към новото. При консервативен модел – основата е спокойствие и сигурност.

На тази база всеки формира свой собствен смисъл, по наследство или самооткрит. Какво всъщност е той според психолозите?

СМИСЪЛЪТ Е КОНСЕНСУСЪТ МЕЖДУ НАШИТЕ ВЪТРЕШНИ ПОД-ЛИЧНОСТИ.

Неудовлетворението ни води от една към друга система, в която се поставяме. Израз на това са например изборите – по тази причина те водят до смяна партии.

СМИСЪЛЪТ Е ОТГОВОРЪТ НА ВЪПРОСА: „ЗАЩО ГО ПРАВЯ”, „КАК ДА СЕ РЕАЛИЗИРАМ/ДА ОСЪЩЕСТВЯ ВЪТРЕШНИТЕ СИ ПОТРЕБНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ”

Намира си мястото, когато ЛИЧНИЯТ СМИСЪЛ СЪВПАДА С ЦЕННОСТИТЕ НА СИСТЕМАТА.

Най-стабилни в психологията ни са потребностите, в замисимост от развитието на технологиите, те просто заемат нови форми.

Преди избирахме колбаса по мирис, вид, опаковка – око да види, ръка да пипне, а сега по други принципи – екологичност или пък удобство и бързина на доставката. ПОТРЕБНОСТИТЕ СА СТАРИТЕ, ФОРМИТЕ СА НОВИ ТЕХНОЛОГИЧНО.

Променя се принципът на конкуренцията, който преобразува формите на потребностите, но в същото време остава същият – кой по-добре може да отговори на потребностите.

Всяка година по международни изследвания склонността да чакаме такси се съкращава – преди търпяхме половин час, после седем-десет минути, сега 3-5 максимум. Защо се променя?

Скоростта на материализация - обслужване чрез технологиите, се променя, за да отговаря на очакванията/потребностите.

Тези разбирания са довели психолозите до термин, който може да се използва и като лайфхак:

ТРЕНДУОЧИНГ – буквално „гледане на тенденциите” - как се променя матрицата ни на поведение – какви нови свойства стават важни за удоветвореност на потребностите.

Нараства стремежът към индивидуалност, ако може уникалност – колкото по-масово е предлагането на джинси или примерно на автомобили, толкова повече ценим нещо специално, направено за нас или за много малка група хора.

Чувството за особеност се подхранва допълнително като потребност от възможността да помогнем чрез покупката на джинс или на билет за концерт дадена кауза – друга идея за различно възнаграждение.

Така стигаме до нещо много съществено, което градим:

ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ОБРАЗ НА БЪДЕЩЕТО

Изпадаме в криза, когато спрем да постигаме,т.е. да получаваме възнаграждение, т.е. отговор на очакванията/потребностите.

ЗНАЧИ СМИСЪЛЪТ ИМА ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД. ТЪРСИМ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА: ГОТОВ ЛИ СЪМ ДА ВЪРВЯ ДЪЛГО КЪМ ЦЕЛТА, ИМАМ ЛИ ЕМОЦИОНАЛНА ВЪВЛЕЧЕНОСТ?

КЛЮЧОВО НЕ Е ЗНАНИЕТО, А СЪЗНАВАНЕТО КОЕ Е ВАЖНО!

СМИСЪЛЪТ Е, КОГАТО УМЕЕМ ДА РАЗБЕРЕМ КОЕ Е СЪЩЕСТВЕНО ЗА ДРУГИТЕ/СИСТЕМАТА, защото това образува идеята ни за възнаграждение – съдържа се в обратната връзка.

На тази база е създаден един доста добре работещ психологически лайфхак:

„Ако ми е зле, помагам на онзи, който е по-зле от мен, за да се почувствам по-добре”.

Това дава личностно развитие – разбираме себе си и се учим точно по този начин.

Лайфхакът може да се развие по нашия собствен опит и с друг принцип:

Стоплянето на друго сърце, неминуемо стопя моето сърце.

Лайфхакът най-общо би могъл да се фопмулира и така: СЛУШАМЕ СЕБЕ СИ!

Как?

НА ВСЕКИ ДВА-ТРИ ЧАСА СПИРАМЕ ЗА ПРИМЕРНО 5 МИНУТИ И СЕ ПИТАМЕ:

КАК СЪМ?

КАК СЕ ЧУВСТВАМ?

КАКВО МИ СЕ ИСКА СЕГА – СЛАДОЛЕД, СЛЪНЦЕ, РАЗХОДКА – ЗА ПО-ДОБЪР КОНТАКТ СЪС СЕБЕ СИ, ЗА ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ?

Човекът е идеална машина, във всеки момент може да бъде максимално ефективен, ако умее да прави избора на важното и разбира себе си.

Всичко, което ни се случва във външния живот е отражение на вътрешния ни свят – нашите действия, нашите оценки, нашия смисъл.

Когато си казваме какво ни се иска – задаваме си вечния въпрос на смисъла: ЗАЩО (ни е)?

Примерно:

Защо ни е да отидем до Малдивите – за презареждане, от любопитство, заради слънцето, за старт на нов житейски етап, заради спокойствието, за плуване, за романтика?

Ако тренираме в това състояние в себе си, след 2-3 седмици Малдивите са на хоризонта. Или всяка друга постижима цел, която си поставим.

Какво е постижима цел:

Научаваме се на реализъм – не да искаме частен самолет до първо число, но и на състояние на вътрешно спокойствие и съгласие на под-личностите ни – НЕ ПОСТИГАМЕ ВСИЧКО ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ, А ЧРЕЗ УПРАВЛЕНИЕ НА СВОИТЕ СЪСТОЯНИЯ.

Какъв е лайфхакът?

ДА СИ ЗАПИШЕМ:

КАКВО Е ВАЖНО ЗА МЕН – СЕМЕЙСТВО, ПАРИ, КАРИЕРА.

После да си спомним колко време за кое от нещата сме използвали през последната седмица.

Ако не ни харесва съотношението, променяме нещата, за да променим и личната си картина, да намерим нов смисъл и да постигаме повече като възнаграждение/реализация, да фокусираме вниманието си и вложената енергия.

ПРЕЖИВЯВАМЕ КРИЗИТЕ, КОГАТО ПРЕДПРИЕМЕМ СИСТЕМНИ ПРОМЕНИ/НАМЕРИМ НОВ СМИСЪЛ.

Примерно: децата порастват и тръгват по свой път – това води до криза в семейството.  Ако само на децата се крепи – има нужда от промяна и това е нещо естествено.

В този смисъл:

МЪРЗЕЛЪТ/ПАСИВНОСТТА МОЖЕ ДА БЪДЕ МЕХАНИЗЪМ НА ВЪТРЕШНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ ПРАВИМ НЕЩО В ДАДЕН МОМЕНТ!

Борис Ангелов