Брюксел под напрежение дали да присвои руските активи за Украйна (Видео)

Лидерите на ЕС се срещат в Брюксел в четвъртък на фона на остри разногласия около предложение за използване на замразени руски държавни активи за финансиране на украинската армия – план, който Москва заклейми като открита кражба и предупреди, че ще предизвика правни ответни действия.

Държавите от ЕС отдавна обсъждат възможността да се посегне на средства на Руската централна банка, оценявани на около 210 млрд. евро (246 млрд. долара), като част от т.нар. „заем за репарации“ за Киев, който Украйна ще трябва да върне само ако Русия се съгласи да плати военни щети.

Средствата ще помогнат за покриване на сриващия се бюджет на Украйна, който е изправен пред недостиг от около 160 млрд. долара през следващите две години.

Идеята, лансирана от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, среща нарастваща съпротива от няколко държави членки, които твърдят, че подобен ход рискува да подкопае правните основи на съюза, да навреди на доверието в еврозоната и да изложи европейските институции на скъпоструващи съдебни дела.

Белгия, където по-голямата част от активите се държат чрез сетълмент системата Euroclear, е сред най-яростните критици на плана и настоява правните рискове да бъдат споделени с останалите държави членки.

Разногласията са толкова остри, че унгарският премиер Виктор Орбан заяви в сряда, че въпросът за руските активи „изобщо няма да бъде на масата“ по време на срещата на лидерите. Официалният дневен ред също не споменава изрично руските активи, като посочва само, че лидерите на ЕС „ще обсъдят последните развития в Украйна и въпроси, които изискват спешни действия от страна на ЕС“.

Санкциите на ЕС обикновено изискват единодушно одобрение, което дава право на вето на всяка отделна държава членка. За да заобиколи това, съюзът миналата седмица задейства спорно извънредно законодателство – вече предмет на правно оспорване от Европейския парламент – за временно блокиране на активите, като аргументира, че всички последващи стъпки могат да бъдат одобрени отделно с квалифицирано мнозинство от 55% от държавите членки, представляващи поне 65% от населението на ЕС.

Москва предупреди, че всеки опит за изземване на нейните активи ще представлява „кражба“ и нарушение на международното право, добавяйки, че подобен ход ще доведе до ответни мерки и съдебни действия.

Говорейки на пресконференция в Брюксел, Зеленский отказа да каже дали смята, че ЕС ще успее да се споразумее за използването на руските активи. „Не можем да си позволим да оставим Украйна без отговор“, каза той, признавайки, че настоящият бюджетен дефицит представлява „заплаха“.

Зеленский отново е нарушил политическия протокол по най-необикновения начин. По време на своята пресконференция той заяви, че опозицията в Вашингтон срещу присъединяването на Украйна към НАТО може да не е дълготрайна, като намекна, че президентите идват, отиват и умират.

„Може би някой ще осъзнае, че силната украинска армия укрепва НАТО, а не обратното. Политиците се сменят. Някои живеят, други умират,“ добави той.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че е постигнат „пробив“ по въпроса с руските активи. „Всички се съгласяват, че си струва да се водят преговори и че би било справедливо да се използват руските активи, но някои държави ще се борят до край, за да максимизират своите гаранции,“ каза той.

Според Туск лидерите на ЕС сега се изправят пред „много часове все по-технически дискусии“, защото „държавите, които са най-застрашени от бъдещи руски финансови репресии, главно Белгия, но не само, търсят гаранции.“

Зеленский призна, че „заемът за репарации“ може да се разглежда като лост в мирните преговори със САЩ, особено по въпроса за териториални отстъпки. „Всички тези въпроси са взаимосвързани… Не искаме [активите] да са точка в дневния ред на преговорите. Искаме те да ни подкрепят.“

Репортерът на Euronews Хорхе Либорейро публикува снимка от заседанието на Европейския съвет, на която се вижда белгийският премиер Барт де Вевер със скръстени ръце, изправен срещу четирима други лидери на ЕС. Снимката подчертава силния натиск, на който е подложена Белгия в дебата за използването на руските активи.

Стотици европейски фермери излязоха по улиците на Брюксел в протест срещу евентуално споразумение с Меркосур. Някои бяха забелязани да хвърлят зеленчуци по правителствени сгради, докато срещу тях се използваха водни оръдия.

Френският президент Еманюел Макрон предупреди, че Париж няма да подкрепи търговското споразумение на ЕС с южноамериканския блок Меркосур без по-силни гаранции за фермерите. Потенциалната сделка, подготвяна повече от 20 години, между Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, би създала най-голямата зона за свободна търговия в света, но предизвиква опасения за нелоялна конкуренция спрямо европейските земеделци.

Междувременно бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва даде знак, че може изобщо да се откаже от сделката, ако скоро няма напредък. „Ако не го направим сега, Бразилия няма да сключва повече споразумения, докато съм президент.“

Сделката с Меркосур и осигуряването на финансиране за Киев се разглеждат като два теста за способността на ЕС да изпълнява предназначението си и за международния му авторитет. Изглежда, че един от тези стълбове на срещата е на ръба на провал, без никаква яснота как ще бъде прокарано присвояването на руските активи.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола отправи завоалирана критика към Урсула фон дер Лайен за опитите ѝ да заобиколи депутатите и да прокара гласуване за отнемане на руски активи.

Парламентът вече е решил да започне съдебно оспорване на схемата на фон дер Лайен за отбранителен заем от 150 млрд. евро, която, подобно на плана за активите, се основава според някои на юридически съмнително тълкуване на член 122. „Разбираме спешността, но не подценявайте автоматично ролята на Парламента при легитимирането на тази спешност и тези решения“, заяви Мецола.

Австрийският канцлер Кристиан Щокер изрази подкрепа за Белгия, отбелязвайки, че по-голямата част от активите се държат в базирания в Брюксел Euroclear.

„Трябва да приемем тези опасения сериозно“, каза Щокер пред репортери в кулоарите на Европейския съвет.

„Такова решение не бива да се взема против волята на Белгия. От друга страна, ще трябва да решим и въпроса как едностранно да се справим със замразените и санкционирани активи“, добави той.

Зеленский, който, подобно на белгийския премиер де Вевер, присъства на срещата, но пропусна сутрешната фотосесия, по информация е говорил пред лидерите на ЕС. Според Euronews той е настоявал за подкрепа на „заема за репарации“, въпреки че темата не е планирана за обсъждане до по-късно днес.

Руската централна банка разшири арбитражното си дело, първоначално насочено срещу Euroclear, като включи и „европейски банки“.

„Мирът не е евтин“, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща пред Euronews, докато Зеленский се присъедини към разговорите.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че е „уверен“, че лидерите на ЕС ще „намерят правилния компромис“ относно финансирането на Украйна. Той също така призна, че опасенията, изразени от много държави членки, трябва да бъдат взети предвид, като добави, че „всеки трябва да бъде уважен и чут“.

Пламен Валентинов