Дете- и дело-центрираните семейства: Как да се крепят "разделените заедно"

Как се балансира в отношения, които често се определят като "разделени заедно"? Дали понякога не най-доброто, а достатъчното е сигурна основа за оцеляването на отношенията? Психологическият лайфхак днес насочва вниманието към тема, по която експертите много спорят - фалшива ли е една връзка, скрепена от странични фактори.

Много от семействата оцеляват и се крепят на така наречената детецентрираност. Това има своята психологическа логика. Най-малкото основните радости, но и кризи в отношенията много често се въртят именно около това:

Първата е появата на дете.

Втората е тръгването на детето на училище.

Третата е, когато детето стане тийнейджър и започне обичайния бунт.

Четвъртата е, когато детето се отделя. 

Обикновено след нея родителите вече чувстват отчуждение. Нормално, ако връзката им се е крепяла на детето/децата и те са били центърът на семейството.

Някои продължават да балансират на основание болести например, като такива отчаяни обединения могат да продължат с години и да създават привидна външна картина на сплотеност и хармония, която обаче отвътре руинира още повече отношенията.

Ветеринарният подход, както го наричат някои психолози, не е сигурна основа. Понякога също донякъде фалшиво, но често пъти и устойчиво поне като външна изява е дело-центрирането на отношенията.

Тоест, общ бизнес или подкрепа от единия за другия член на "коалицията на принципна основа", както първият съпруг на някогашния ни външен министър Надежда Михайлова беше определил отношенията си си нея, след като цяла София знаеше, че тя има връзка с мъжа, до когото е в момента.

Психолозите не съветват в никакъв случай решаването на дилема струва ли си да се продължава да се търси като консултация към трета страна - примерно родители, тъй като най - често това само доизкривява, изнервя и вреди допълнително на отношенията. Настъпва още по-голямо физическо и ментално / духовно отделяне.

Съветът на експертите е да се научим на две неща:

1. Емпатия / Съчувствие

Това е всъщност умението да се учим да обичаме, да разбираме, да уважаваме, да се чувстваме един друг, без да игнорираме взаимната болка, да събеседваме като истински се изслушваме. Именно така стигаме и до втората стъпка:

2.  Разговори

с интерес НЕ през обида, заяждане и сарказъм, както почти винаги се получава след много време, прекарано заедно. Това е лесният начин, но изключването на негатива и проявата на търпение и искрено внимание към другата гледна точка е полезният и за нас самите път, съветват психолозите. Може да не се получава веднага, но постепенно сработва. Онова, което не работи са опити за превъзпитаване, както и за налагане на правила. В тия неща правила няма, има развитие.

Най-големият ни враг в такива ситуации е ИНФАНТИЛНИЯТ НАРЦИСИЗЪМ да "побеждаваме", да налагаме себе си и своето на всяка цена и във всеки случай.

Който много често е свързан и с другите две грешки, основани на детински "предчувствия" - че сме длъжни да се представим в добра светлина пред обществото и че другият човек във връзката е бил готов за кризата, особено пък съзнателно.

Пламен Валентинов