Дишането през устата отслабва паметта, през носа подобрява мозъчната функция

Дишането може да изглежда автоматично, но науката показва, че то формира начина, по който функционира мозъкът. Нов преглед, публикуван в Turkish Thoracic Journal, разкрива, че дишането през устата отслабва паметта, нарушава концентрацията и забавя нервната комуникация, докато дишането през носа укрепва способността на мозъка да обработва и съхранява информация.

Изследователите използвали EEG и fMRI скенери, за да проучат мозъчната активност по време на носно и устно дишане. Резултатите били ясни: носното дишане предизвиква по-силна синхронизация между мозъчните региони, отговорни за внимание, осъзнатост и работна памет. Устното дишане обаче нарушава този ритъм, водейки до по-бавно координиране на мозъчните вълни и намалена когнитивна ефективност.

Разликата не се дължи само на количеството кислород. Потокът на въздух през носа активира обонятелните и лимбичните пътища, които влияят върху емоционалната регулация и бодростта. Тази стимулация помага на мозъка да остане свързан и отзивчив, докато дишането през устата заобикаля тези системи, оставяйки мозъка по-малко координиран с времето.

Постоянното дишане през устата е свързано и с лошо качество на съня, умора и затруднена концентрация през деня. Обучението на тялото да се върне към носното дишане, особено по време на почивка и упражнения, може да подобри доставката на кислород, да изостри умствената яснота и да стабилизира настроението.

Нещо толкова просто като начина, по който въздухът влиза в тялото, може да има трайно влияние върху умственото представяне и общото благосъстояние. Дишането през носа не е само по-здравословно за белите дробове – то поддържа мозъка в синхрон, паметта остра и ума балансиран.

Кирил Пламенов