DW разкритикува фасадната бг демокрация

„Един шоу-репортер имитира драма, един премиер имитира загриженост, а прокуратурата имитира работа. Всички тези имитации показват нагледно как функционира България: централно, с натискане на копчета. Ако Бойко Борисов каже да ви задържат, ще го сторят. И никой няма да пита защо и как.

Само за няколко часа представителят на шоуто Господари на ефира Димитър Върбанов се превърна от мъченик в името на разследващата журналистика в манипулатор и симулатор. Това стана след като кадри от охранителни камери в разследвания от него склад за храни с изтекъл срок на годност разкриха, че той не е бит от охранители...

Слуховете за смъртта на българската журналистика обаче са почти истина. Но не защото едно шоу-предаване се е издънило. Причините са други.

Всъщност, Господари на ефира е развлекателна програма, не е публицистика, не е и разследваща журналистика. Ето защо и Димитър Върбанов не е “разследващ журналист”, а шоу-репортер. От тази гледна точка преиграването не е неочаквано... Колкото до смъртта на журналистиката, която надълго и нашироко оплакват социалните мрежи: драгият зрител отдавна трябва да е наясно, че щом нарича едно шоу „разследващо предаване”, то наистина можем да говорим за кончина на журналистиката.

Фактите

   Истинският проблем е в институционалната реакция по случая. А именно: как премиерът Бойко Борисов “разпорежда” от Ню Йорк на независимата от него прокуратура какво да направи...

По телефона, както той сам разказва пред журналисти, нарежда на МВР: "Разговарях с (Христо) Терзийски – директора на полицията... Дал съм им час и половина срок да ми докладват арестувани, задържани, съответно – пазачи ли са, какви са, съответно побойниците и с цялата строгост на закона да бъдат наказани. Така че се надявам и прокурорите след това бързо да повдигнат обвинение”.

   След премиерската намеса и препоръките към уж независимата съдебна власт двамата извършители на "нападението" са призовани в Районната прокуратура във Велико Търново, където са им повдигнати обвинения. И те наново са задържани - този път с прокурорско постановление за 72 часа, макар че малко преди това са били освободени...

Очевидно обаче практиката изобщо не е важна, когато министър-председателят се намеси и изрази надежда за “бързо повдигане на обвинение”. Тогава независимата съдебна власт в лицето на обвинението, без да установи фактическите обстоятелства дори, сляпо изпълнява команди.

Когато “надеждата” е заръка

Всичко говори за това: спешени от министър-председателя, прокурорите дори не гледат записите от видеокамерите в склада, а следват дадените от него заръки. Което е и генералният проблем. Защото в правова държава подобни институционални действия са недопустими...

    Ако журналистиката беше жива, темата около случая Върбанов щеше да е съвсем друга: как държавното обвинение може да задържи някого за 72 часа, без да се извърши елементарна проверка на фактите. Но журналистиката отдавна е в кома и само симулира жизнени показатели - точно както едно шоу симулира побой.

Разбира се, за да е още по-красноречив и натрапчив примерът как се случват нещата в България, ден по-късно Борисов похвали действията на МВР и прокуратурата. Т.е. даде благословията си на все така, по дефиниция, независимата от него съдебна власт. А журналистиката отново не показа жизнени показатели - не му зададе нито един въпрос дали не вижда проблем в действията на обвинението без факти, а по телевизионни и телефонни команди.

Единственото полезно нещо в случая: той разкри, че журналистиката няма рефлекси. Тя предпочита да се самобичува за актьорски грехове, вместо да пита властта. Post mortem”, предаде немската правителствена медия Дойче Веле.