ЕК: БГ здравеопазването е скъпо и лошо

Дъжавата и пациентите имат на практика равен дял във финансирането на здравната система в България, сочи новият доклад на ЕК за състоянието на здравеопазването в ЕС, пише Сега. По този показател страната ни е №1 в Европа по дял на частните разходи за здраве, а структурата им показва тотално доминиране на парите за лекарства.

Според данните от документа разходите в сектора у нас растат през последните 15 години, но основната причина са парите, които хората плащат от джоба си. Делът на бюджетните средства е 52% и той намалява, при това 47% от всички разходи поемат самите пациенти. Всичко това въпреки, че България е с най-ниски доходи и заплащане на труда в ЕС. В доклада се изтъква и "значителният дял" на това, което пациентите плащат като "благодарност" на лекарите. При всичко това 14% от населението дори не е обхванато от системата на НЗОК. 1 милион българи са извън системата на здравните грижи.

По много други здравни критерии на ЕК, България също показва лоши показатели. „Прогнозната продължителност на живота България регистрира най-ниския показател в ЕС”, посочва докладът. Страната ни е на четвърто място по смъртност от предотвратими състояния и заболявания, тъй като здравеопазването ни не успява да лекува ефективно и навреме пациентите. Освен това е относително слаба е първичната превенция и агитацията за здравословен начин на живот у нас, коетосъщо е фактор за тази статистика.

В ЕС само България е след Латвия по брой на здравни грижи,  изключени от общественото здравеопазване. Според доклада това са лекуване на очни заболявания, физиотерапия, психични състояния и достъп до експериментални или скъпи лекарства.

Според статистиката на ЕК всяка пета болнична процедура у нас може да се извършва в доболничната помощ. Всяка десета хоспитализация и свързаните с нея процедури могат изобщо да бъдат избегнати, ако пациентът имаше достъп до доболнична помощ. Недоразвитата първична и превантивна грижа пък отчасти обяснява високите показатели на болнична активност и хоспитализации в България.

Бележи се силен ръст на брой на болничните легла в градовете и в частния сектор. В същото време се подсилва концентрацията на този тип услуги въпреки опитите да бъде овладян този процес и да бъде подсилена доболничната грижа.

"През последните 10 години значително намаля дефицитът от медицински и дентални услуги, но днес се е оформила значителна разлика между хората с високи и ниски доходи за това, което могат да си позволят", посочват от ЕК.

Противно на предразсъдъците, че причина за такова заключение са ромите, в доклада се отбелязва, че без здравни вноски и средства за лични разходи за здраве са хората, останали продължително време без работа и в райони с недостатъчно възможности.

Тук става дума и за проблем с концентрация и свръхконцентрация на здравни обекти, услуги и професионалисти, което предизвиква дефицит в селските райони и свръхпредлагане в големите градове.

Недостигът на специалисти - най-вече на медицински сестри и лични лекари - спъва развитието на първичната помощ и разширяването обхвата на услугите в райони с ограничен достъп до тях.