ЕС прие 18-и пакет от санкции срещу Русия

На 18 юли 2025 г. Европейският съюз прие нов, по-строг пакет санкции срещу Русия. Основните мерки включват понижаване на тавана за руския петрол до 47.60 долара за барел, разширяване на ограниченията срещу руския „сенчест флот“ и забрана за операции с още 22 руски банки. Забранени са и транзакциите, свързани с газопроводите Nord Stream 1 и 2, както и износът на военни технологии, съобщи Ройтерс.

Пакетът беше временно блокиран от Словакия, но след гаранции за енергийни доставки блокадата беше вдигната.

    "ЕС току-що одобри един от най-силните си санкционни пакети срещу Русия досега", заяви в социалната мрежа Х ръководителката на европейската дипломация Кая Калас.

    "Ще продължим да повишаваме цената, докато слагането на край на агресията не стане единствената възможност за Москва да продължи напред", изтъкна Калас.

Санкционният пакет включва и забрана за трансакции, свързани с руските газопроводи "Северен поток", а също така и санкции срещу руския финансов сектор.

ЕС вече наложи ограничителни мерки за ключови сектори на руската икономика, включително банковото дело, търговията, технологиите и енергетиката. Новият пакет от санкции засилва натиска върху руския износ на петрол - един от основните източници на приходи на Кремъл.

Решението за снижаване на тавана на цените беше договорено след продължителни консултации между държавите членки на ЕС, и както отбелязват анализаторите, може да окаже значително въздействие върху приходите на Русия от износ на въглеводороди.

Братислава блокираше досега приемането на санкции заради плана на Европейската комисия да спре напълно вноса на руски газ от 2028 г. Властите се опасяваха от недостиг на гориво, повишаване на цените и възможни съдебни искове от страна на "Газпром". Словашкият премиер Роберт Фицо обяви, че се е договорил с ръководителя на ЕК Урсула фон дер Лайен за гаранции по отношение на цените на газа.

    "На този етап вече би било контрапродуктивно да продължим да блокираме 18-ия пакет от санкции. На този етап всички възможности са изчерпани и запазването на позицията ни за блокиране вече застрашава нашите интереси", каза премиерът във видеосъобщение във Фейсбук.

Освен Словакия, Малта, Гърция и Кипър също имаха възражения срещу новия пакет санкции. Те се противопоставиха на инициативата за намаляване на тавана на цените на руския петрол.

    "Приветствам споразумението за нашия 18-и санкционен пакет срещу Русия. Нанасяме удар по сърцето на руската военна машина. Вземаме на прицел банковия, енергийния и военно-промишления сектор, включваме и нов динамичен таван върху цената на петрола", посочи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Х.

Компромиси към Словакия

Словакия блокира приемането на санкциите заради опасения за енергийната си сигурност — особено заради намаляващите доставки на руски газ след 2024–2025 г.

За да вдигне ветото, ЕС обеща гаранции за алтернативни енергийни доставки и инвестиции в инфраструктура, които да обезпечат енергийната стабилност на Словакия в следващите години. Тези гаранции включват подкрепа за доставки от други източници и ускорено развитие на междусистемни газови връзки с други държави.

Компромиси към Унгария

Унгария също изрази резерви към част от енергийните санкции, особено тези, свързани с руския петрол и газ. За да подкрепи пакета, ЕС предостави изключения и временни преходни периоди, които позволяват на Унгария да продължи да получава петрол и газ от Русия при сегашните условия за определен период, докато страната се адаптира към новите ограничения. Освен това бяха осигурени и допълнителни средства за ускоряване на диверсификацията на енергийните източници.

 Кирил Пламенов